П.Й. (По Йо)
8 0
15.09.2021 г., 18:53 ч.

Време 

  Поезия » Философска
449 0 5

Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.

Стига търсил си искра
в изтлели въглени.
Няма да намериш бели
ризите в мухлясъл скрин.

 

Oтчаян сън за помощ
отчаяно ще спиш.
Но мисълта за утрешното слънце
пробужда те след миг.

 

И в последен устрем
към забрава
нагоре ще се извъртиш
„Виж, небето!
То все също си остава!“
Да,
но небето вечно е, нали?
А ти?
Вечността кога въобще
ще можеш да си позволиш?
 

© По Йо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??