Време
Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.
Стига търсил си искра
в изтлели въглени.
Няма да намериш бели
ризите в мухлясъл скрин.
Oтчаян сън за помощ
отчаяно ще спиш.
Но мисълта за утрешното слънце
пробужда те след миг.
И в последен устрем
към забрава
нагоре ще се извъртиш
„Виж, небето!
То все също си остава!“
Да,
но небето вечно е, нали?
А ти?
Вечността кога въобще
ще можеш да си позволиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© По Йо Всички права запазени
