П.Й. (По Йо) П.Й. (По Йо)
1 8
Sep 15, 2021, 6:53 PM

Време

728 0 5

Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.

Стига търсил си искра
в изтлели въглени.
Няма да намериш бели
ризите в мухлясъл скрин.

 

Oтчаян сън за помощ
отчаяно ще спиш.
Но мисълта за утрешното слънце
пробужда те след миг.

 

И в последен устрем
към забрава
нагоре ще се извъртиш
„Виж, небето!
То все също си остава!“
Да,
но небето вечно е, нали?
А ти?
Вечността кога въобще
ще можеш да си позволиш?
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© По Йо All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0