Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.
Стига търсил си искра
в изтлели въглени.
Няма да намериш бели
ризите в мухлясъл скрин.
Oтчаян сън за помощ
отчаяно ще спиш.
Но мисълта за утрешното слънце
пробужда те след миг.
И в последен устрем
към забрава
нагоре ще се извъртиш
„Виж, небето!
То все също си остава!“
Да,
но небето вечно е, нали?
А ти?
Вечността кога въобще
ще можеш да си позволиш?
© По Йо All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
