13 окт. 2018 г., 09:36

Вятърко

2.3K 8 20

В шепи сбрал Вятърко жълти листа.

Хукнал на птиците след песента.

Спънал се в облак, дъжд завалял.

Всичките листи измокрил без жал.

 

Втурнал се Вятърко да ги сбере.

Искал на Слънчо да ги занесе.

Слънчо е топъл, ще ги изсуши.

Мократа шума много тежи.

 

Спрял да почине на стария бор,

ала с бодлите си той го убол.

Вятърко викнал, проронил сълза.

Бора обсипал с листа от бреза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....