13.10.2018 г., 9:36

Вятърко

2.3K 8 20

В шепи сбрал Вятърко жълти листа.

Хукнал на птиците след песента.

Спънал се в облак, дъжд завалял.

Всичките листи измокрил без жал.

 

Втурнал се Вятърко да ги сбере.

Искал на Слънчо да ги занесе.

Слънчо е топъл, ще ги изсуши.

Мократа шума много тежи.

 

Спрял да почине на стария бор,

ала с бодлите си той го убол.

Вятърко викнал, проронил сълза.

Бора обсипал с листа от бреза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....