6 сент. 2017 г., 10:16

Взех 

  Поэзия
528 0 9

Взех от себе си назаем...

Своята надежда, взех я 

може би за дни...

Помолих я поне за малко

да бъде не само щастие, любов...

Но може би и мойто утре!

А тя попита ме: "Ще плачеш ли за мене?

Ще плачеш ли, кажи!? За свойте надежди

и твойте мечти... Сълзи ще рониш ли!?"

О, обич, моя свята... Ти мое слънчице, мечта!

Надежда, че със тебе ще успея 

да оцелея във света.

Защо тогава ме продаваш...

Защо гневя се аз на теб?

Аз ти съм... А ти си аз!

Тогава за какво жалеем?

Усмихни се и с усмивка 

с тебе ще разцъфна аз.

Взех назаем себе си

от мене.

 

 

 

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Веси!Радвам се че сподели!До нови!☺
  • Много е хубаво, Ачо! Особено ми допадна финалът. Поздрави!
  • Благодаря ти Кала ,Приятелю за топлите думи!Хубав ден!
  • Дори и в най-тъмния тунел се намира светлина..... Макар понякога да ни отнема години да я видим! Поздравления, приятелю! Поредното уникално твое произведение!
  • Свобода на словото Гавраиле!!!Сериозна работа ,майтап няма!Поздрави приятелю!!!
    Виле много,много усмивки!!!☺☺☺
  • Ангеле,щом и надеждите почнаха да се пазарят с нас трябва да реформираме отношенията си с тях.С всяка надежда граждански договор за дълго пребиваване!
  • Неее. Как ще се сърдя. Толкова е миличко.
    Все едно ти да се сърдиш, че ти викам Ангелче.
  • Наистина е така Виле понякога сами си пречим с мъката която тайм в себеси че дори изпускаме живота!А колко малко му трябва на човек!Светъл празник на желая Пчеличке!Нали не се сърдиш че те наричам така!До нови мила!
  • Хмм... интересно. Сами трябва да си даваме кураж и сили. Никой не е в състояние да ни помогне, ако сами на себе си не можем.
    Аз така го усетих.
    Поздрави, Ангелче
Предложения
: ??:??