Взех

Поэзия

701 0 9

Взех от себе си назаем...

Своята надежда, взех я

може би за дни...

Помолих я поне за малко

да бъде не само щастие, любов...

Но може би и мойто утре!

А тя попита ме: "Ще плачеш ли за мене?

Ще плачеш ли, кажи!? За свойте надежди

и твойте мечти... Сълзи ще рониш ли!?"

О, обич, моя свята... Ти мое слънчице, мечта!

Надежда, че със тебе ще успея

да оцелея във света.

Защо тогава ме продаваш...

Защо гневя се аз на теб?

Аз ти съм... А ти си аз!

Тогава за какво жалеем?

Усмихни се и с усмивка

с тебе ще разцъфна аз.

Взех назаем себе си

от мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря Веси!Радвам се че сподели!До нови!☺

2017-09-07T09:08:16+03:00
Веси_Еси (Еси)

Много е хубаво, Ачо! Особено ми допадна финалът. Поздрави!

2017-09-07T08:56:02+03:00
aap (Ангел)

Благодаря ти Кала ,Приятелю за топлите думи!Хубав ден!

2017-09-07T08:13:39+03:00
extreem90 (Калоян Калинов)

Дори и в най-тъмния тунел се намира светлина..... Макар понякога да ни отнема години да я видим! Поздравления, приятелю! Поредното уникално твое произведение!

2017-09-07T00:20:33+03:00
aap (Ангел)

Свобода на словото Гавраиле!!!Сериозна работа ,майтап няма!Поздрави приятелю!!!
Виле много,много усмивки!!!☺☺☺

2017-09-06T15:06:47+03:00