Взех
Взех от себе си назаем...
Своята надежда, взех я
може би за дни...
Помолих я поне за малко
да бъде не само щастие, любов...
Но може би и мойто утре!
А тя попита ме: "Ще плачеш ли за мене?
Ще плачеш ли, кажи!? За свойте надежди
и твойте мечти... Сълзи ще рониш ли!?"
О, обич, моя свята... Ти мое слънчице, мечта!
Надежда, че със тебе ще успея
да оцелея във света.
Защо тогава ме продаваш...
Защо гневя се аз на теб?
Аз ти съм... А ти си аз!
Тогава за какво жалеем?
Усмихни се и с усмивка
с тебе ще разцъфна аз.
Взех назаем себе си
от мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
