Взех от себе си назаем...
Своята надежда, взех я
може би за дни...
Помолих я поне за малко
да бъде не само щастие, любов...
Но може би и мойто утре!
А тя попита ме: "Ще плачеш ли за мене?
Ще плачеш ли, кажи!? За свойте надежди
и твойте мечти... Сълзи ще рониш ли!?"
О, обич, моя свята... Ти мое слънчице, мечта!
Надежда, че със тебе ще успея
да оцелея във света. ...