“да се владея мога"

Не ме пъди!

           Ще си тръгна

                                  сам!

Сам

      дойдох,

                  сам

                      и ще си

                                  ида!

Исках

         любовта

                     си да

                            отдам,

а вас

       за малко

                    да ви

                            видя!

И за мойто

                русичко

                           дете,

което

        безгрижно

                      в коша

                               спи,

волно

       е разперило

                        ръце -

за него,

    за него

                       ме боли!

Че

     то ми

              злобата

                            възпира, 

надигаща се

                     диво

                             във

                                    гърди,

а яростта

                що в

                        мен

                               извира,

кат

      снежинка

                      малка

                                ще стопи!

Затова

            моли

                          на

                                     колене

    пред тези

                 палави

            косици,

че длъжник съм

                         не на

                                   богове,

а роб

          на

              детските

                            ръчици....

              *      *       *

И в злия

                свят

                      прогнил -

   имам

        тях...!

А кал

           и смрад,

                        и мръсотия...!

Човек 

         съм,

                но що ли аз

                                  не бях...!

Затуй

          крещя,

                     затуй ще

                                   ВИЯ…!