За дъщеря ми
“да се владея мога"
Не ме пъди!
Ще си тръгна
сам!
Сам
дойдох,
сам
и ще си
ида!
Исках
любовта
си да
отдам,
а вас
за малко
да ви
видя!
И за мойто
русичко
дете,
което
безгрижно
в коша
спи,
волно
е разперило
ръце -
за него,
за него
ме боли!
Че
то ми
злобата
възпира,
надигаща се
диво
във
гърди,
а яростта
що в
мен
извира,
кат
снежинка
малка
ще стопи!
Затова
моли
на
колене
пред тези
палави
косици,
че длъжник съм
не на
богове,
а роб
на
детските
ръчици....
* * *
И в злия
свят
прогнил -
имам
тях...!
А кал
и смрад,
и мръсотия...!
Човек
съм,
но що ли аз
не бях...!
Затуй
крещя,
затуй ще
ВИЯ…!
© Стоян Койчев All rights reserved.
