За любовта 2
На 20 любовта е много лесна –
не чака, не разпитва, не тъжи.
Не я вълнуват Честно и Нечестно,
признава и най-лошите лъжи.
А по-нататък... Става невъзможно
да отделиш скръбта от радостта.
Страдания и ревност... Все по-сложно
и все по-бързо се върти света.
Заплитат се внезапно изневери,
съмнения, възторзи – ден след ден...
И все по-трудно можем да намерим
копнежа чист, красив и вдъхновен...
Годините отплуват като лодки,
а любовта остава скрита в нас
във жестове, във погледи, в походки
крещи неистово дори без глас.
И щом пръстта почука по капака,
в последен миг преди да го коват,
тя, любовта, до нас поляга в мрака
и тръгва с нас към По-Добрия Свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
