1 авг. 2025 г., 09:47

За всички суши

177 0 1

 

Люлеят думите ми сън горчиво

и как да се събудя, не е ясно.

А ти ме гледаш хладно, мълчаливо

и иде ми с гласа си да те фрасна.

 

Отлита казаното, а остава

изписана оная луда стомна,

която десет пъти все забравях

разбита до герана – да не помня.

 

Неравните ми пътища белеят

от кръстове компактно-преносими,

а гарванът в окото ти се смее

и предвещава по-сурови зими.

 

Суровояден е и с поглед алчен

за мърша бъдеща се все оглежда.

Светът ми летен – лек, за пек похарчен,

изчезва, жълтоклюн, сред снежна прежда.

 

Да разпринцеся ли сега елите,

свидетели на всичко суетливи,

заплели слънцето – златиста пита,

в килиите на клоните си живи?

 

В одеждите си шик, с ажура леден

не знаят що е вечно тъй да мръзнеш,

че в кладата от лумнал пламък меден

с криле от восък сляпо да се плъзнеш.

 

Не знаят жажда как се утолява,

когато слънцето ти е любовник.

А изворът, съпруг законен, става

за всички суши без вина виновник.

 


  Първото ми стихотворение, което участва в Деветнадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” 2025 на Община Кюстендил, Читалище „Братство 1869”, Читалище „Пробуда 1961” и не спечели награда.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Водата в очите ми 🇧🇬

Очите ми са тъмни
следи по пясъка
и пълни с влага.
Вълна по тях пробяга –
и ги няма, ...
218 2

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...