1.08.2025 г., 9:47

За всички суши

176 0 1

 

Люлеят думите ми сън горчиво

и как да се събудя, не е ясно.

А ти ме гледаш хладно, мълчаливо

и иде ми с гласа си да те фрасна.

 

Отлита казаното, а остава

изписана оная луда стомна,

която десет пъти все забравях

разбита до герана – да не помня.

 

Неравните ми пътища белеят

от кръстове компактно-преносими,

а гарванът в окото ти се смее

и предвещава по-сурови зими.

 

Суровояден е и с поглед алчен

за мърша бъдеща се все оглежда.

Светът ми летен – лек, за пек похарчен,

изчезва, жълтоклюн, сред снежна прежда.

 

Да разпринцеся ли сега елите,

свидетели на всичко суетливи,

заплели слънцето – златиста пита,

в килиите на клоните си живи?

 

В одеждите си шик, с ажура леден

не знаят що е вечно тъй да мръзнеш,

че в кладата от лумнал пламък меден

с криле от восък сляпо да се плъзнеш.

 

Не знаят жажда как се утолява,

когато слънцето ти е любовник.

А изворът, съпруг законен, става

за всички суши без вина виновник.

 


  Първото ми стихотворение, което участва в Деветнадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” 2025 на Община Кюстендил, Читалище „Братство 1869”, Читалище „Пробуда 1961” и не спечели награда.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Водата в очите ми

Очите ми са тъмни
следи по пясъка
и пълни с влага.
Вълна по тях пробяга –
и ги няма, ...
216 2

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...