З а л е з
Лъчисти, трептят небесата
над златния воден гигант:
в прозрачни милувки водата
полюшва подпален брилянт...
И с блик сред магична хипноза
зад гладкия спящ Океан
потъва кървящата роза
в карминено-жълт целофан.
© Забраван Забраванов Все права защищены
Поздрав!Много хубав стих!