14 янв. 2008 г., 13:05

Защо ми е сърце?

1.3K 0 29
Защо ми е сърце? За да обичам?
Кого, щом с теб отново съм сама?
Остана ли ми вяра да се вричам?
Не чувствам нищо, даже и тъга...
Защо ми е? Защо не ми покажеш
кому е нужно и какво е любовта?
Мълчиш. Нима с това ще ме накажеш?
Отдавна съм наказана със самота...

Нима не помниш кой ми го разкъса,
и бавно го захвърля - къс по къс...
Накара ме да лазя, обичта да прося,
и вместо устни да целувам... пръст...
Нима не следвах вярно твойте стъпки?
Обожествих те, сляпо, на пиедестал... 
по раните в сърцето ми дори и кръпки
не слагаше, а мажеше със прах и кал...
Изпразваше го бавно, месеци, години,
сега е пусто... сякаш вятър си посял...
Не ще намериш нищо... Погледни ме!
Нима твърдиш, че обич си създал?

Защо ми е сърце? Да те обичам?
Кому е нужно, аз привикнах и така!
Накара ме на теб да заприличам
и справям се, и с теб дори, сама!
Защо ми е? Защо не ми докажеш,
че аз съм ти единствена в света?
Не ми се вярва... как ще ме накажеш?
Отдавна съм наказана със любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина, сами измисляме своите най-големи наказания, автори сме на най-жестоките си уроци чрез страданието! Но нека не развалям впечатлението от твоя поразителен, емоционално-наситен стих с излишни философски обобщения. Излиза от душата ти този вик-болка и затова докосна моята... Поздравления, Миличка!
  • Господи-направо ме разтърси твоя стих-ОНЕМЯХ...ДУМИ НЕ НАМИРАМ,ЗА ДА ТИ КАЖА КАК МИ ВЪЗДЕЙСТВА!Страхотно пишеш,чета те с голямо удоволствие!Поздрав!
  • сякаш вятър си посял...
    !
  • Много силно и разтърсващо! Много ми хареса! Браво!!!
  • Невероятно силно, Миличка, много ме развълнува!!! Аплодисменти!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...