Защо ми е сърце? За да обичам?
Кого, щом с теб отново съм сама?
Остана ли ми вяра да се вричам?
Не чувствам нищо, даже и тъга...
Защо ми е? Защо не ми покажеш
кому е нужно и какво е любовта?
Мълчиш. Нима с това ще ме накажеш?
Отдавна съм наказана със самота...
Нима не помниш кой ми го разкъса,
и бавно го захвърля - къс по къс...
Накара ме да лазя, обичта да прося,
и вместо устни да целувам... пръст... ...