Защо ми е сърце? За да обичам? Кого, щом с теб отново съм сама? Остана ли ми вяра да се вричам? Не чувствам нищо, даже и тъга... Защо ми е? Защо не ми покажеш кому е нужно и какво е любовта? Мълчиш. Нима с това ще ме накажеш? Отдавна съм наказана със самота...
Нима не помниш кой ми го разкъса, и бавно го захвърля - къс по къс... Накара ме да лазя, обичта да прося, и вместо устни да целувам... пръст... Нима не следвах вярно твойте стъпки? Обожествих те, сляпо, на пиедестал... по раните в сърцето ми дори и кръпки не слагаше, а мажеше със прах и кал... Изпразваше го бавно, месеци, години, сега е пусто... сякаш вятър си посял... Не ще намериш нищо... Погледни ме! Нима твърдиш, че обич си създал?
Защо ми е сърце? Да те обичам? Кому е нужно, аз привикнах и така! Накара ме на теб да заприличам и справям се, и с теб дори, сама! Защо ми е? Защо не ми докажеш, че аз съм ти единствена в света? Не ми се вярва... как ще ме накажеш? Отдавна съм наказана със любовта...
Наистина, сами измисляме своите най-големи наказания, автори сме на най-жестоките си уроци чрез страданието! Но нека не развалям впечатлението от твоя поразителен, емоционално-наситен стих с излишни философски обобщения. Излиза от душата ти този вик-болка и затова докосна моята... Поздравления, Миличка!
При всеки твой стих потръпвам,толкова са емоционално наситени!
Браво ,Миличка!
А за любовта...,когато не можем нещо да променим,променяме си гледната точка!
Прегръщам те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.