14.01.2008 г., 13:05

Защо ми е сърце?

1.3K 0 29
Защо ми е сърце? За да обичам?
Кого, щом с теб отново съм сама?
Остана ли ми вяра да се вричам?
Не чувствам нищо, даже и тъга...
Защо ми е? Защо не ми покажеш
кому е нужно и какво е любовта?
Мълчиш. Нима с това ще ме накажеш?
Отдавна съм наказана със самота...

Нима не помниш кой ми го разкъса,
и бавно го захвърля - къс по къс...
Накара ме да лазя, обичта да прося,
и вместо устни да целувам... пръст...
Нима не следвах вярно твойте стъпки?
Обожествих те, сляпо, на пиедестал... 
по раните в сърцето ми дори и кръпки
не слагаше, а мажеше със прах и кал...
Изпразваше го бавно, месеци, години,
сега е пусто... сякаш вятър си посял...
Не ще намериш нищо... Погледни ме!
Нима твърдиш, че обич си създал?

Защо ми е сърце? Да те обичам?
Кому е нужно, аз привикнах и така!
Накара ме на теб да заприличам
и справям се, и с теб дори, сама!
Защо ми е? Защо не ми докажеш,
че аз съм ти единствена в света?
Не ми се вярва... как ще ме накажеш?
Отдавна съм наказана със любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина, сами измисляме своите най-големи наказания, автори сме на най-жестоките си уроци чрез страданието! Но нека не развалям впечатлението от твоя поразителен, емоционално-наситен стих с излишни философски обобщения. Излиза от душата ти този вик-болка и затова докосна моята... Поздравления, Миличка!
  • Господи-направо ме разтърси твоя стих-ОНЕМЯХ...ДУМИ НЕ НАМИРАМ,ЗА ДА ТИ КАЖА КАК МИ ВЪЗДЕЙСТВА!Страхотно пишеш,чета те с голямо удоволствие!Поздрав!
  • сякаш вятър си посял...
    !
  • Много силно и разтърсващо! Много ми хареса! Браво!!!
  • Невероятно силно, Миличка, много ме развълнува!!! Аплодисменти!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...