8 мар. 2022 г., 14:36

 Черна земя без вода 

  Проза » Повести и романы
822 1 3

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Произведение от няколко части
5 мин за четене

Юли, 2021

 

Кемал, Емил, Мустафа и Денис в абсолютно никакъв случай не бяха приятели. Не се мразеха в червата, макар че често се кълняха един друг, ама и на четиримата беше пределно ясно, че познанството им продължаваше да съществува единствено благодарение на празните бутилки каменярка, които заебаваха до главата на Змията всяка петък и събота вечер от три години насам. Змията, както всички наричаха всъщност безформената купчина камъни на Джемильова могила, бе известна с това, че младите се напиваха до припадък на същото място на което някога родителите им са напирали да си събират хора на сватбите. Всъщност нямаше голяма разлика, като се замисли човек, изключвайки липсата на гелина и тъпани. Бяха минали двайсет години от последната сватба тук, и както се виждаше нямаше да има друга дори в следващите двеста и двайсет. И причината за това бе напълно разбираема - никой не би искал да се обрече на вечност, докато под петите му скърцат бирени бутилки, опаковки от кондоми и звуците от писъците на хората наблюдавали убийството на последната гелина стъпвала по тази трева.

 

Емил не спираше да говори за нея в последните седмици. Нана му вероятно му разказала някакви глупости, смятаха другите момчета, и сега даже го хващаше бъз да иде да се изпикае след третата каменярка. Четиримата бяха запалили огън, стояха на полумесеца, образуван от четири борови пънове, постепенно се наквасваха и кои пред сън, кои пред песен, слушаха излиянията на Емил.

 

- 'Де да знам, все имам чувството, че ме деби отнекъде. Нана вика, че излизала най-много в тоя месец, особено в горещниците. Че па и не само тя, 'ми и оня рошавия, целата му шия в кръв... Ама как пък тия дето досега са ги видели, все са били сами, ма'а му. Оттука само Змията е виждала всичко, па да можеше да се обади, да ни разкаже к'во е било наистина...

 

- Бе, тя тая ракия те удари не в петите, 'ми направо у пипето! - засмя се гръмко Кемо. Светлината на пламъците озаряваше ярко кривите му зъби, но пък криеше жълтината им. Ненавиждаше зъболекари. И нарочно не си плащаше здравните осигуровки, да има оправдание като го питат защо не си оправи зъбите.

 

- Тебе ти е смешно, 'ма аз съм ги виждал по-миналото лето тука, пу, ако ви лъжа! - размахваше нервно фаса си Денис - Е, тука, баш върху главата на Змията, беше се изправила на пръсти и баеше нещо, ма много тихо, само тя да си го чува! И изведнъж няк'ъв мъжки глас кат' викна: ..Джунаааа!", направо аз се сепнах, мани.... Та тя спря да бае и взе да се оглежда, даже за малко и се спряха очите на трънката дет' се бях скрил. ка'ам ви, направо се бях писал умрел. И тамън викам да бегам, па виждам че някъв мъж бяга по гърба на змията право към нея, и тя само докат' усети че е там, разпери ръце и скочи в дерето, т'ва за по-малко от секунда! Па оня левент, като стигна до мястото дет' беше тя, така изкрещя, че чичопеите на буката отсреща се уплашиха и фанаха нанейде и.... и той скочи по нея. Не чух ни писък, ни крясък след т'ва, та страх не страх се дотътрих до скалата, и тука го казвам пред всичките, ако думам криво нека Аллах да ме изкриви - в дерето нямаше нищичко! 'Се едно въздуха ги беше глътнал и двамата, нали....

 

- Ми, нормално, Денка, и аз да бях една жена, щех да бегам като ти вида мутрата - прекъсна го Кемо раздразнено. - Ама щом и мъжете вече бегат, ра'отата е тежка. Па и де' да знам к'во Емильо бабака само за тоя скофиляк всеки път като дойдеме тука да дожокаме, все едно не гледаш таки'а всеки ден по селото.

 

- Най-много са у вас - обади се Муса, който вече мислеше, че сънува - И ана ти, и аба ти, дано само щерка си немаш, че...

 

Ако се чудите за колко точно време една полупразна стъклена пиринка стига от ръката на един превъзбуден пиян Кемо до челото на един полузаспал пиян Муса, отговорът е нагледен - около две секунди. Шишето се пръсна на дребни зелени парченца, като едно от тях се заби дълбоко между обраслите вежди на последния, а останалите се приземиха по земята и в огъня, след като старателно одраскаха клепачите, носа, и бузите му. Е, явно не толкова старателно, щом Кемо прецени, че това не бе достатъчно и мигом скочи с вдигнати юмруци да довърши работата им.

 

- Мама ти д'eба и шапавото копеле! - изкрещя Емил, блокирайки пътя му към поваления Муса, чийто задник се беше сурнал отляво на пъна. - Ше му извадиш окото и после аз ше ти извадя и двете, боклук с боклук неден! Ше ти скърша кекавите пръсти, та да не можеш и она'а си ра'ота да хванеш повече!

 

- Ше те хвана за кльощавата гуша и ше те пратя при гелината и рошавия, ако а пак си защитил некой, дето обижда ана ми, леке нацвъкано! Пусни ме, чe ш'ти забия на теб тукатите още малко, като толкова се гориш!

 

- А да млъкнете и двамата и да ми помогнете да му намажа челото с нещо - прекъсна ги Денис, който бе поставил не много адекватния Муса, пропит в кръв и изветряла бира, да седне обратно на пъна и леко изваждаше стъклото от челото му. - Дайте мастика или там к'вото е останало. И ти не се вдъхвай толкова Кемо, нали го говорихме предния път - ебавките за майки минават, 'га вече каменярката говори вместо тебе. На утрето мо'еше да не помни че го е казал, ама не, ти тр'еаше да го гримираш, та да се сеща и да му е срамно пред ингя Еме.

 

- Като не си знае устата, ше му е срамно! Мама ви д'еба откачена, 'що изобщо се занимавам тука...

 

Кемо се отскубна от хватката на Емил, ама противно на очакваното не тръгна да налита на бой, а потегли обратно, към мястото където бе оставил пежото си. Набързо отключи, запали, и изчезна някъде далеч от очите на Змията.

 

» следваща част...

© Danielle B. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Езикът е избор на автора. И на мен ми бе интересно да прочета. Мохамеданите (помаци) не говорят турски. Повечето от тях. Споделяли са ми това помаци от Девинско например. За мен лично тези хора са запазили чистотата на българския език и обичаи. I’ll be watching you, авторе! 😊👍
  • Mazaco, диалектът е родопски, характерен за част от селищата в Чепинската котловина с превалентно население от българо-мохамедани. Запозната съм с речевия пейзаж от първо лице, смесването на книжовен и диалектен език в региона е тенденция наложила се заедно с началото на Възродителния процес през 1972г. Мястото от повестта няма географски очертания, в случай че ми хрумне да си позволя някои фриволности, но към днешна дата ,,бабакането'' в един автентичен разговор звучи по този начин.

    Муса се използва като съкращение на Мустафа, по същия начин по който Кемо се използва за Кемал.

    Поздрави!
  • Хареса ми!
    Но ми е чудно, този диалект от кой край на България е!
    И Мустафа, в началото, става Муса.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??