5 мин за четене
Юли, 2021
Кемал, Емил, Мустафа и Денис в абсолютно никакъв случай не бяха приятели. Не се мразеха в червата, макар че често се кълняха един друг, ама и на четиримата беше пределно ясно, че познанството им продължаваше да съществува единствено благодарение на празните бутилки каменярка, които заебаваха до главата на Змията всяка петък и събота вечер от три години насам. Змията, както всички наричаха всъщност безформената купчина камъни на Джемильова могила, бе известна с това, че младите се напиваха до припадък на същото място на което някога родителите им са напирали да си събират хора на сватбите. Всъщност нямаше голяма разлика, като се замисли човек, изключвайки липсата на гелина и тъпани. Бяха минали двайсет години от последната сватба тук, и както се виждаше нямаше да има друга дори в следващите двеста и двайсет. И причината за това бе напълно разбираема - никой не би искал да се обрече на вечност, докато под петите му скърцат бирени бутилки, опаковки от кондоми и звуците от писъци ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация