Успокои се след малко арабинът, преоблече се и включи телевизора. Лежеше на леглото и мислеше. Допреди малко място не можеше да си намери, а сега притихваше, прехвърляйки няколкото секунди в главата си. На всички краища ги прехвърли, на конци ги направи, на шепот, дихание, на усещане, а после те се притиснаха в него, за да се запита отново той: Какво необяснимо усети, какво имаше в това момиче? Онова, което се изплъзваше на големия мъж, обикалял и видял по света всякакви жени и чудеса, онова несигурно усещане пълзеше в него – не като вода, стичаща се по гърдите му, а като зараждащ се пламък, вътре в него. С вода го беше поляла Надя, а той от жажда гореше. Насред пустинята, ако се върнеше, ако там я беше срещнал, щеще да го уреди лесно. Но на друга земя я беше намерил. И уж корени имаше тук, но не се усещаше съвсем като тези, до които стъпваше. Насред чужди беше попаднал, а копнееше от най-бистрата им вода да пие. Но да я пие само с очи, сега това му се видя една капчица. Тялото ѝ още т ...