4 февр. 2016 г., 10:57  

 Домогвач (за конкурса)

1.4K 2 19

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Домогвач

 

Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на миналия си опит. Оставила съм го да се чуди: защо способността му да хипнотизира избрания субект не му върши работа. Объркан е и това е забавно.

Бърза да намери решение и това го кара да допуска грешки, елементарни и обезкуражаващи го, но егото му не желае да се поучи от тях. То е свикнало да си служи с Думите. Всъщност, не разбира, че служи на Думите. По точно, прислужва им. Не разбира защо Господарите на Своя Аз не го допускат до Играта на Изреченията. Вписва се, идеално, в пейзажното описание на Съвремието, където Всичко Е Любов- и възможното, и невъзможното.

 

Казана дума-хвърлен камък е правилото, което мотивира размяната на основополагащи емоции в битуващото съзерцание на Екзистенциалното. Мисли се за възможен. Цитира всеки успял да изрази себе си във (не)Взаимността. Не разбира защо тя го игнорира. Гледа се в огледалото. Доглежда претенциите на намеренията си и позитивно неглижира основанията на недоволството от себе си преди да разтвори в съчинителните си способности отровата на второто правило: “И Това ще Мине”, нуждата да изпита твърдението му.

 

Създава си ситуации, приемащи и отхвърлящи Времето му. Връща се при Онова от което си тръгва. То го прави възможен, но не му дава възможност да се почувства Изречен за да остане при него завинаги. Обречен е да намира и губи изказаното. Не цени онова, което то му коства. Това ме прави Невъзможна за него. Той ме търси в думите, в тишината след тях, в белотата на празното и пълното, в мастилените сълзи на разплакваните усмивки, във всичко, което е разпиляно в разстоянието “от” и “до” и не ме намира, но намира съмишленици и това го прави щастлив. Целувам го и го оставям на Съдбата му. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Моля, не се препъвайте в Аз изказа... не и този път :)

Комментарии

Комментарии

  • Ади, винаги е възможно да ми кажеш каквото искаш. Добър читател/слушател съм. Кафето умее да пази тайни. Благодаря Ти!
  • Много неща искам да ти кажа...
    Не подозираш какво ми подари с този текст.
  • Благодаря, ЛиаНик!
  • Линасветлана! Само напред и пиши още такива хубави творби. Поздрави!
  • Написах този разказ за невероятната си приятелка Татяна. Тя имаше нужда да огледа своя свят в огледалото на Словото, за да възстанови и продължи успешно живота си. Спечелила съм достатъчно, подкрепяйки я. Другото... няма значение. Сърдечни поздрави!*

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...