Домогвач (за конкурса)
Произведение от няколко части към първа част
Домогвач
Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на миналия си опит. Оставила съм го да се чуди: защо способността му да хипнотизира избрания субект не му върши работа. Объркан е и това е забавно.
Бърза да намери решение и това го кара да допуска грешки, елементарни и обезкуражаващи го, но егото му не желае да се поучи от тях. То е свикнало да си служи с Думите. Всъщност, не разбира, че служи на Думите. По точно, прислужва им. Не разбира защо Господарите на Своя Аз не го допускат до Играта на Изреченията. Вписва се, идеално, в пейзажното описание на Съвремието, където Всичко Е Любов- и възможното, и невъзможното.
Казана дума-хвърлен камък е правилото, което мотивира размяната на основополагащи емоции в битуващото съзерцание на Екзистенциалното. Мисли се за възможен. Цитира всеки успял да изрази себе си във (не)Взаимността. Не разбира защо тя го игнорира. Гледа се в огледалото. Доглежда претенциите на намеренията си и позитивно неглижира основанията на недоволството от себе си преди да разтвори в съчинителните си способности отровата на второто правило: “И Това ще Мине”, нуждата да изпита твърдението му.
Създава си ситуации, приемащи и отхвърлящи Времето му. Връща се при Онова от което си тръгва. То го прави възможен, но не му дава възможност да се почувства Изречен за да остане при него завинаги. Обречен е да намира и губи изказаното. Не цени онова, което то му коства. Това ме прави Невъзможна за него. Той ме търси в думите, в тишината след тях, в белотата на празното и пълното, в мастилените сълзи на разплакваните усмивки, във всичко, което е разпиляно в разстоянието “от” и “до” и не ме намира, но намира съмишленици и това го прави щастлив. Целувам го и го оставям на Съдбата му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Добър читател/слушател съм. Кафето умее да пази тайни. 
