Feb 4, 2016, 10:57 AM  

 Домогвач (за конкурса)

  Prose
1.5K 2 19

Multi-part work to contents

2 min reading

Домогвач

 

Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на миналия си опит. Оставила съм го да се чуди: защо способността му да хипнотизира избрания субект не му върши работа. Объркан е и това е забавно.

Бърза да намери решение и това го кара да допуска грешки, елементарни и обезкуражаващи го, но егото му не желае да се поучи от тях. То е свикнало да си служи с Думите. Всъщност, не разбира, че служи на Думите. По точно, прислужва им. Не разбира защо Господарите на Своя Аз не го допускат до Играта на Изреченията. Вписва се, идеално, в пейзажното описание на Съвремието, където Всичко Е Любов- и възможното, и невъзможното.

 

Казана дума-хвърлен камък е правилото, което мотивира размяната на основополагащи емоции в битуващото съзерцание на Екзистенциалното. Мисли се за възможен. Цитира всеки успял да изрази себе си във (не)Взаимността. Не разбира защо тя го игнорира. Гледа се в огледалото. Доглежда претенциите на намеренията си и позитивно неглижира основанията на недоволството от себе си преди да разтвори в съчинителните си способности отровата на второто правило: “И Това ще Мине”, нуждата да изпита твърдението му.

 

Създава си ситуации, приемащи и отхвърлящи Времето му. Връща се при Онова от което си тръгва. То го прави възможен, но не му дава възможност да се почувства Изречен за да остане при него завинаги. Обречен е да намира и губи изказаното. Не цени онова, което то му коства. Това ме прави Невъзможна за него. Той ме търси в думите, в тишината след тях, в белотата на празното и пълното, в мастилените сълзи на разплакваните усмивки, във всичко, което е разпиляно в разстоянието “от” и “до” и не ме намира, но намира съмишленици и това го прави щастлив. Целувам го и го оставям на Съдбата му. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Моля, не се препъвайте в Аз изказа... не и този път :)

Comments

Comments

  • Ади, винаги е възможно да ми кажеш каквото искаш. Добър читател/слушател съм. Кафето умее да пази тайни. Благодаря Ти!
  • Много неща искам да ти кажа...
    Не подозираш какво ми подари с този текст.
  • Благодаря, ЛиаНик!
  • Линасветлана! Само напред и пиши още такива хубави творби. Поздрави!
  • Написах този разказ за невероятната си приятелка Татяна. Тя имаше нужда да огледа своя свят в огледалото на Словото, за да възстанови и продължи успешно живота си. Спечелила съм достатъчно, подкрепяйки я. Другото... няма значение. Сърдечни поздрави!*

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...