ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от жена си.
Жена му, Василка, беше луда. Не напълно, само в рамките на обичайното за хора, прекарали три десетилетия в условията на социални реформи. Държавата, в която живееха, се променяше бавно, неправилно и грозно – както юношата се превръща в младеж. Крадеше се по-ужасно, отколкото разумът може да понесе, а хората ставаха все по-дебели, алчни и необразовани. Брутният вътрешен продукт беше нараснал толкова много, че всяко следващо правителство се хвалеше именно с това и така оправдаваше безобразията си. Отвън всичко изглеждаше добре и това правеше нещата още по-безнадеждни.
– Шест години не са много време – опроверга го Василка. – Шест години изобщо не са време.
– А какво са? – Драгомир зн ...