Колко тихо беше в онзи ден. Нямаше кой да се опълчи на тишината и тя беше разположила огромното си седалище над света. Хората мечтаят за тишината, защото не я познават. Когато е пълна, може да смаже човек.
Само вятърът шептеше нещо. Нали го знаете, той е луд и си говори сам. Пълзеше по пустите улици, мушкаше се под паркираните коли и се катереше по покривите на къщите. Неуморим и безстрашен.
Когато се качеше на някой покрив се завърташе като балерина и се спускаше безшумно надолу. Търкаляше се по улицата. Подритваше някоя пластмасова бутилка, прочиташе заглавието на някой стар вестник. След това отново скачаше, въртеше се, разклащаше клоните на дърветата и се гмуркаше надолу. И пак излиташе любопитен за света. Влизаше през отворените прозорци и оглеждаше пустите, мрачни стаи.
Единственият зрител на този акробат беше мъртвата жена не пътя. А нея нямаше кой да вдигне. Нямаше кой да я прибере. Само палавият вятър понякога я закачаше и подръпваше косата й, но жената оставаше неподвижна и т ...