Момичето, което беше влюбено до полуда.
Беше 19 юни когато те срещнах. Времето беше доста променливо, като настроението ми.
Ти седеше на масата и обядваше хот-дог само с кетчуп, майонеза и лютеница...точно както го обичаш.
Аз стоях срамежливо до теб и гледах как сладко ядеш.
Малко след това се запознах с теб...
Бяхме цяла компания. Другите бяха направили плана вече, а аз както винаги разбирах в последния момент.
Както и да е. Отидохме на кафе.
Погледът ми беше постоянно в теб...
Не, че исках да ми личи, че те харесах още от самото начало, просто не можех да откъсна очи от теб.
Беше толкова красив с невероятна усмивка...и толкова срамежлив.
Още от първия момент, в който те видях осъзнах, че ти си момчето за мен.
Беше любов от пръв поглед.
Със времето се влюбих още повече в теб, а ти беше все така срамежлив...
Любовта ми към теб беше като гръм от ясно небе...
Точно когато най малко очакваш те връхлита...
Може би ти затова се отказа от мен.
Страхуваше се да не те удари гръм.
На кратко исках просто да кажа, че ми липсваш адски много и ако имах възможността да си те върна отново и пак да бъдеш в прегръдките ми бих направила всичко възможно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бетослава Стефанова Все права защищены
