Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше я загубил. Вещицата я беше убила. Тялото му беше реагирало само, подтиквано от страхът и гнева, че ще я загуби. За едно мигване той се озова до Малора. Ръката му се стрелна към гърлото и пръстите му се впиха в плътта. По-навътре. Кръв опръска лицето му, а вещицата започна да гъргори.
– Не! Сам, правиш грешка! – очите й бяха разширени от ужас и болка. – Не знаеш какво ще се случи, ако ме…
Пръстите му потънаха до кокалчетата и с едно рязко движение Сам откъсна гръкляна й. Ръцете на Малора се вдигнаха към зеещата рана, а той заби другата си ръка на същото място в гърдите й, като на Елизабет, трошейки ребра, докато не напипа сърцето й. Изтръгна го и го смачка, захвърляйки го на земята. Светлината в жълтите й очи започваше да гасне, но той не можеше да си поз ...