11 min reading
Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше я загубил. Вещицата я беше убила. Тялото му беше реагирало само, подтиквано от страхът и гнева, че ще я загуби. За едно мигване той се озова до Малора. Ръката му се стрелна към гърлото и пръстите му се впиха в плътта. По-навътре. Кръв опръска лицето му, а вещицата започна да гъргори.
– Не! Сам, правиш грешка! – очите й бяха разширени от ужас и болка. – Не знаеш какво ще се случи, ако ме…
Пръстите му потънаха до кокалчетата и с едно рязко движение Сам откъсна гръкляна й. Ръцете на Малора се вдигнаха към зеещата рана, а той заби другата си ръка на същото място в гърдите й, като на Елизабет, трошейки ребра, докато не напипа сърцето й. Изтръгна го и го смачка, захвърляйки го на земята. Светлината в жълтите й очи започваше да гасне, но той не можеше да си поз ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up