***
В този ден много от хората в селото преживяха свръхестествен ужас.
Яна се прибра към седем, след поредната приятна и изпълнена с емоции среща с Явор. Баба й и дядо й вече бяха вдигнали ръце от нея и не й се караха за тези чести бягства. "Не се бойте, сърдити старчета, на мен нищо не може да ми се случи" - успокояваше ги тя с типичната си заразителна усмивка.
Влезе в стаята си, пусна телевизора и намали звука, след това светна нощната лампа, взе една книга от рафта, легна на мекото си легло и зачете. Книгата беше "Тъмната страна на цар Одип" на Франки Фредерик и беше от любимия й жанр "ужас". Авторът й често цитираше страховитите стихове на "Незнайният поет" - поетът, който я въведе с гръм и трясък в най-тъмните кътчета на хорър-поезията и в последствие в хорър-прозата. Чете двадесетина минути, докато очите й започнаха да се затварят, сетне остави книгата на масичката и заспа...
Когато се осъзна, очите й бяха широко отворени. Беше седнала на леглото и гледаше портрета на отдавна поч ...