Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Двадесет и пет, нула, четири 🇧🇬

2504
Борислав Ичев
Обожавам момента, в който всичко затихва, точно преди треньора ми да свирне и целият ми отбор пак да започне да тъпче земята като стадо говеда. Сякаш това е миг на съвършенство – пълна тишина, в която можеш да събереш мислите и да се отпуснеш. И естествено, докато се усетиш, мелет ...

smallevil

Проза » Повести и романы

2.1K 1

Кампания 🇧🇬

На вратата се звъни. Отварям – усмихната натура, даже прекалено усмихната.
- Здравейте! Аз съм кандидат-депутатът от вашия район, приятно ми е – Бонев! Нашата партия Ж реши да ви подмени безплатно плочките в банята. А ако има нужда, ще ви изциклим и паркета. Безплатно, разбира се.
- Благодаря, но ня ...

popolo

Проза » Юмористическая

833 4

Минчо 8 - Майстор Минчо 🇧🇬

Глава осма
Майстор Минчо
Гъсто обсипаният със звезди безкрай нахлуваше през отворената врата на мазата, разстилайки бляскавия си килим пред прехласнатия поглед на блажено отпусналия се върху чувалите Минчо. Неизменната бутилка с червено винце изпълваше дланта на едната му ръка, а в другата стискаше ...

charo

Проза » Юмористическая

1.5K 1 3

Венецианската маска (2) 🇧🇬

"Ще те чакам след работа. Майка ми ще ми идва на гости, така че можеш да останеш само два часа." В отговор на екрана на лаптопа ми изскочи игриво изплезено човече.
Беше упорствал цяла седмица да се видим, за да се запозная с вездесъщия му език. Не спираше да ми пише по цял ден, за да рекламира умени ...

VenusofUrbino

Проза » Эротическая

2K 3

Странностите във вилната зона 🇧🇬

ужаси
***
Странностите са навсякъде около нас.
Няма човек да не е преживял или поне видял събитие, което не би могъл да обясни лесно, използвайки логиката и известните нам природни закони. Често губим безследно предмети, за които смятаме, че едва ли не са били пред очите ни; често чуваме неведоми зв ...

donkooooo

Проза » Рассказы

931 9

За кабелите, парата и загорелия боб 🇧🇬

ЗА КАБЕЛИТЕ, ПАРАТА И ЗАГОРЕЛИЯ БОБ
Аз нали ви казах, че от моя прозорец виждам морето. Виждам, ама вече само половината. Другата ми я скриха с една кооперация. Бях се ядосал и аха да се преместя в нея, и те построиха пред нея друга. Думата ми, обаче не е за това, а за туй що стана вчера подир обяд, ...

lordly

Проза » Юмористическая

1.2K 2

18+ Ограбен живот - продължението - 28-ма последна част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 28-ма последна част
Сряда, 10 септември 2014 година. Затвора в Пловдив.
Девет години! Толкова минаха от онази злополучна нощ, в която моя скъп и незабравим приятел беше убит. Толкова минаха, откакто бях заловен и арестуван. Девет години от момента от ко ...

emo2

Проза » Повести и романы

1.1K 13

Лудница 🇧🇬

В лудницата затварят хора със способности. Не мислете, че са станали луди защото ги имат. О не. Те са си съвсем добре в ума, само че не го знаеха.
Но не и тя. Разхождаше се с уплашен поглед сред другите „луди”, бяха ги накарали да си мислят, че са такива, а тя знаеше, че е наред с главата, просто бл ...

kristaY

Проза » Рассказы

725

Говорещи сини панталони 🇧🇬

Седях на една пейчица в една градина и се наслаждавах на хубавата есенна сутрин и плъзналите хора, е всъщност на тях не чак толкова. Просто миришеше на прясно окосена трева и това ме кефеше неимоверно, нищо че косачката бичеше на метри от мен и можеше да изпили нервичките на всеки що годе нормален ч ...

satine

Проза » Рассказы

1.3K

Колиматорът (Части - 1;2;3) 🇧🇬

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
1
Всеки има дни в които, ама нищо не върви както трябва. Днес ми е скапан, нервен ден. От сутринта не съм в час. Три пъти се връщах от долу пред входа до третия етаж, да проверя дали ...

kasius

Проза » Рассказы

1.6K 4

Здравейте! 🇧🇬

- Здравейте, аз съм Антон. Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика. Казаха ми, че спасението е в груповата терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.
- Здравейте и от мен, аз съм Тодор. Антоне, братко, ти си направо цвете, а как ...

popolo

Проза

821 2

Не искам - Искам 🇧🇬

Не искам аз да съм бягството от реалността. Искам аз да съм реалността. Не искам аз да съм онзи излишният. Искам аз да съм този, от когото се нуждаят. Не искам аз да съм онзи, който вечно им е крив. Искам аз да съм този, с когото се усмихват. Не искам аз да съм онзи, който се опитва да открадне част ...

Eeyorestz

Проза » Письма

1.4K 2

За хората и кучетата 🇧🇬

Знаете ли какво е инфаркт?
Всички знаем какво е инфаркт... Но за децата и неуките, все пак да поясня - инфаркт е, като се изненадаш до смърт. Това го научих, както се казва, от първа ръка (лявата). После жена ти вика едни мъже, които по филмите са с черни костюми и сериозни лица, а в реалност са с ч ...

LeadFoot

Проза » Рассказы

1.2K 6

Изкупление 🇧🇬

„Все трябва да има някакъв начин“ – мислеше Киро Киселото от 223-та килия. От известно време идеята за бягство се бе загнездила под раираната му шапка и не му даваше покой. Вярно, бай Ставри беше строг, но справедлив, и все пак животът навън мамеше Киро с хилядите си изкушения. От присъдата му остав ...

popolo

Проза

807 3

Из мислите ми 🇧🇬

Гората самотна, от суша се дави,
а сърцето ми,празнотата прегръща...
Душата ми тиха, запалена, става на жарави,
океана дълбок,в пустош се превръща.

kes4eto

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Семейна сага- глава девета 🇧🇬

Глава девета
София 1935 – Кеворк
Първите дни на февруари напомняха за настъпващата пролет. Слънцето, макар и все още срамежливо, беше започнало да облича столичани с по-леки дрехи. Преспите сняг по улиците бяха се стопили и почерняли . Тук там бяха останали купчини мръсен сняг, колкото да напомнят з ...

gudman

Проза » Повести и романы

1K

Деперсонализация, глава 2 "Лицето с пунктирни и векторни очертания" 🇧🇬

Глава 2
Лицето с пунктирни и векторни очертания
Маги беше много развълнувана покрай своето решение. Гледаше да бъде търпелива, но това много не й се отдаваше и постоянно си намираше нови и нови теми за разговор с Тейт. Очарова се когато разбра, че в сиропиталището са го учили как да прави рамки на г ...

smallevil

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

Останките: Част I 🇧🇬

През целия път си мислех за мястото, където отивах. Когато се реших да дойда тук, бях доста объркан и любопитен, но сега, не знам защо, се чувствах главно притеснен. Колкото повече приближавах, толкова повече ме превземаше чувството, че вече не желая да съм тук, че има нещо, което отблъсква пришълци ...

Humiliation

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K

Зимна мизантропия 🇧🇬

Зимна мизантропия
Цареше люта зима. Навсякъде бе много студено. Цялата гора беше замръзнала. Аз също треперех от студ. Намирах се тук, насред бялата пустош, напълно вледенен и объркан. Бях загубен, сам и вкочанен от студ. Беше много, много студено. Зад гърба ми се простираше гората. Може би, ако се ...

Galifray

Проза

721

Предупреждението 🇧🇬

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО
Мозъкът му обработваше трескаво тази идея, когато стъпи на пешеходната пътека. Току що беше прочел съобщението за конкурс за кратък фантастичен разказ и мислено чертаеше сюжетната линия: нещо за свършека на света, за пророчествата, предупрежденията, поличбите за неизбежен край.
По-с ...

lordly

Проза » Рассказы

1.1K 7

Натали 🇧🇬

Меко слънце! Любопитни гларуси на палубата гледат с ококорени очи. Стомахът ми – свит на кравайче. Нетърпението е добило форма на зелено петно в края на погледа ми. Плъзгаме се елегантно. Дойде ми един спомен от стар руски филм, който се казваше " Бягаща по вълните". Кеят е съвсем наблизо. Пристанищ ...

radiola

Проза » Рассказы

923 6

Кутийката 🇧🇬

Имах една кутийка. Всъщност още я имам, но се правя, че това не е така. Просто искам отново да съм нормален. Искам да се будя сутрин и да си пусна небивалиците на Люба Кулезич. Да ям не каквото си пожелая и да карам шкода. От старите, дето двигателят е отзад, а отпред багажникът. Това е от малкото к ...

Lebovski

Проза » Рассказы

1K 2

Молитва към Великата Природа 🇧🇬

Велика Природо!
На колене съм пред Теб и Те моля! Пощади ни! Мен и всички хора по Земята.
Скланям глава пред невероятното Ти величие и знам, че аз и всичките седем милиарда човеци сме много, много виновни пред Теб. С нашата дейност ние вървим против Теб. А Ти, това сме ние. Значи ние вървим против с ...

snevra

Проза » Другие

1.2K 4

Кварталното магазинче 🇧🇬

в кварталното магазинче
има зайо байо
бонбони черноморец
ментови цигари
и от онази твоя немска бира ...

Dess-troyer

Проза

829 2

Следсмъртно 🇧🇬

Сега, когато съм натиснала вече спусъка и гледам как куршумът лети право към главата ми, а душата ми се намира в онази тръба, насочена под наклон към хоризонта, която всички предсмъртно описват, а в края ù виждам онази бяла светлина, най-после ще разбера дали има Бог. Пътувам назад във времето със с ...

670301

Проза » Другие

734 2

Онова, което ни се полага по право - Част Първа 🇧🇬

Сънувах грозен свят. Единствено огромният човешки череп на върха на хълма вдъхваше величественост и по някакъв свой начин беше красив – капката бяло сред океана от черна, катранена мръсотия.
Ние бяхме там – в катранения свят. Всяка сграда, всяко цвете и дърво, всички пейки, пътища и автомобили бяха ...

cycletrip

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Ограбен живот - продължението - 27-ма част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 27-ма част
Селото беше разположено в подножието на Родопите, на един много стръмен откос на планината и се разпростираше на изток. Беше много по-различно от Чуреково, но също така китно и привлекателно. Не беше точно тип планинско село. По-скоро бих го ...

emo2

Проза » Повести и романы

1.1K 8

Магията на гората, глава 3 🇧🇬

Глава 3 Последствия
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...

thewriter92

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

Ако любовта беше болест 🇧🇬

Тогава хората вярваха в това, което им бяха разказвали..Любовта беше болест.
Промъква се тихо през очите ти, обсебва съзнанието ти, протяга безжалостно ръце към сърцето ти и край... ти си безнадеждно изгубен. Губиш реалност, създаваш нова. Рушиш пясъчни кули - строиш замъци от морска пяна. Опитваш с ...

likemist

Проза » Другие

724

Ти гониш. Ако искаш? (За гоненицата за възрастни) 🇧🇬

- Спри! - извика ми гневно ти, видях, че ме гледаш накриво, сърдито, мрачно, дори злобно, с пламък, с огън, с пожар, с пороен дъжд, със свиреп вятър.
Натиснах спирачката с хъс – за надпревара, състезание, караница, викове и бой. Теб сигурно те стегна колана, защото го дръпна като змия, захапала врат ...

danidimitrov

Проза » Рассказы

2K 4

Помощта 🇧🇬

Транспортният кораб „Рейвън” се рееше на пет километра височина с включени на минимално мощност двигатели. Беше стар и доста грозен, с черен титаниев корпус, по-който ясно личаха следи от ремонти. Хората долу обаче го гледаха с копнеж в очите, защото той превозваше помощи, които можеха да спасят мно ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фэнтези

882

Малки бели болонки 🇧🇬

"Не оставяй днешната работа за утре"
(Еклесиаст, или де да знам)
　
Ако някой ви рече, че болонките и въобще манечките кученца са безопасни, не му вярвайте. Да знаете. Не вярвайте на подобен гений. От мен да знаете, опасни са и то смъртоносно. Въобще зад всяко безобидно наглед нещо, като една нищо и ...

Lebovski

Проза » Рассказы

1K 5

Миши истории 🇧🇬

Имало две мишлета, които толкова се обичали, че решили да заживеят заедно. Намерили си една хубава топла хралупа под едно голямо повалено дърво и започнали да си събират мъхчета и тревички да обзаведат къщичката си. Ходели заедно да търсят храна, пазили се едно друго от хищния свят, който ги заобика ...

Mouse-Rat

Проза » Рассказы

1.2K 2

Любов ли бе? 🇧🇬

Беше зима, студена като теб, студена като сърцето и чувствата ти.
Обичах те и ти давах всичко, а накрая останах сама и празна. Оставена само с моите чувства, в този свят празен и пуст.
Държах ръката ти, когато имаше най-голяма нужда от подкрепа, давах ти опора. Бях мразена от много хора, за това, че ...

detemechta

Проза » Письма

1K

Безкрайности 🇧🇬

някои безкрайности са по-големи от други
в някои се обичаме по-дълго
понякога сме късметлии
срещаме се и знаем
дори да е за миг ...

Dess-troyer

Проза

837 2

Дявол - част 3 🇧🇬

- И отново да кажа добре дошли на тридесет годишнината от завършването на 87 випуск, уважаеми колеги. Нека прекараме една хубава вечер в спомени от най- красивите ни години от нашия живот - студентските! – финалните думи на така или иначе пълната с клишета реч на организатора на срещата. Така го под ...

mircata

Проза » Рассказы

1.5K 1

Щастието е възможно, но само в сънищата 🇧🇬

Щастието е възможно, но само в сънищата
Намирах се сред най-просторните и свежи зелени полета, каквито човек би могъл само да сънува, но не и да зърне в действителност. Поляните бяха удивляващо всеобхватни и украсени с най-различни мънички цветенца, които искряха като бисери сред росната трева. А ви ...

Galifray

Проза » Другие

834 1

Футболът 🇧🇬

Футболът
- Що духаш, а? - Дядо се подсмихва под мустак и без да ме поглежда, с уверено движение вади с теслата влезлия накриво пирон. С един удар вкарва почти до края новия на мястото му, вторият само фиксира нещата.
Покатерени сме на покрива на плевнята. Сменяме ламперията, за да пренаредим керемид ...

veselinv

Проза » Рассказы

1.3K 7

Зрънце вяра 🇧🇬

Посветено на
Мартин
и всички Човеци
Отдавна загърбих годините, в които гледах с розови очила на света и вярвах, че всеки човек е добър. Много бързо животът ми показа, че хората предпочитат да са лоши, защото е по-лесно, защото както се казва „ Няма ненаказано добро” и естествения извод от това е, че ...

reinbow

Проза » Другие

1.1K 9

Все осилчета по плета 🇧🇬

Талантливец
След второто питие определено му се получаваха нещата,
а след третото – достигаха чак до небесата.
Най-вече държеше на формата…, защото си беше кратуна.
Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни, ...

Eia

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 5

Рассказы и проза современных авторов

Двадесет и пет, нула, четири 🇧🇬

Кампания 🇧🇬

Минчо 8 - Майстор Минчо 🇧🇬

Венецианската маска (2) 🇧🇬

Странностите във вилната зона 🇧🇬

За кабелите, парата и загорелия боб 🇧🇬

18+ Ограбен живот - продължението - 28-ма последна част 🇧🇬

Лудница 🇧🇬

Говорещи сини панталони 🇧🇬

Колиматорът (Части - 1;2;3) 🇧🇬

Здравейте! 🇧🇬

Не искам - Искам 🇧🇬

За хората и кучетата 🇧🇬

Изкупление 🇧🇬

Из мислите ми 🇧🇬

Семейна сага- глава девета 🇧🇬

Деперсонализация, глава 2 "Лицето с пунктирни и векторни очертания" 🇧🇬

Останките: Част I 🇧🇬

Зимна мизантропия 🇧🇬

Предупреждението 🇧🇬

Натали 🇧🇬

Кутийката 🇧🇬

Молитва към Великата Природа 🇧🇬

Кварталното магазинче 🇧🇬

Следсмъртно 🇧🇬

Онова, което ни се полага по право - Част Първа 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 27-ма част 🇧🇬

Магията на гората, глава 3 🇧🇬

Ако любовта беше болест 🇧🇬

Ти гониш. Ако искаш? (За гоненицата за възрастни) 🇧🇬

Помощта 🇧🇬

Малки бели болонки 🇧🇬

Миши истории 🇧🇬

Любов ли бе? 🇧🇬

Безкрайности 🇧🇬

Дявол - част 3 🇧🇬

Щастието е възможно, но само в сънищата 🇧🇬

Футболът 🇧🇬

Зрънце вяра 🇧🇬

Все осилчета по плета 🇧🇬

Очередь