Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Твоите устни са виновни 🇧🇬

Червени, зелени, сини, виолетови, жълти отблясъци. Очи. И поглед, вперен в един отминал миг. Рисувам щрихите на лицето ти на моя прозорец. И после докосвам стъклените ти устни. Не се усмихваш като преди. Сълза. Малка, тихо пронизваща, изпиваща, студена, тъжна сълза. Няма те отдавна, но все си мисля, ...

kopele

Проза » Письма

1.3K 5

Съпружеската среща 🇧🇬

Из „Дневникът на един луд”
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...

дкф99

Проза » Повести и романы

1.7K 3

10 неща... 🇧🇬

Има десет неща, които искам да споделя с теб и те са:
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се оп ...

mari45

Проза » Повести и романы

910 2

За последен път 🇧🇬

ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
Печката в тъкачницата бумтеше, зачервила кюнци. До нея, облакътен, седеше замислен мъж. Между пожълтелите пръсти на възлестата му ръка светеше огънчето на цигара. Становете млъкнаха. Жените се скупчиха до печката да починат и се сгреят. Подхванаха оживен разговор, но Васил остана бе ...

ivliter

Проза » Рассказы

1.7K 5

И аз, приятелко, станах ледена принцеса, без да съм го искала... 🇧🇬

Имаше време, когато всичко беше друго… Когато тя значеше нещо и се отличаваше от нищото… Сега стоеше пред стена, пълна със снимки и търсеше себе си… Лица, изпълнени с усмивки и поглед, искрящ от любов… Неговият поглед! А дали наистина беше негов, или просто някога е объркала съня с реалността?! Само ...

Monny

Проза » Письма

1.2K 6

2 🇧🇬

Къде сгрешихме?
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...

Nos7radam

Проза » Другие

1.7K 2

Фермерски неволи 🇧🇬

Пеньо отри с длан потта от челото си, подпря гръб в каросерията на камиона и надигна манерката. Остави водата да се стича по брадата и шията му. Все е било жега, ама такава не помнеше. Въздухът се къдреше пред очите му и всичко изглеждаше някак не на фокус - безкрайното поле, балите от слама и малки ...

Eia

Проза » Рассказы

1.3K 6

Калайджийката 🇧🇬

Чинията с урда* стоеше непобутната на трема*. До нея в панерче просветваха току-що откъснати розови домати с капчици вода по тънката кожица, като бисери. Вуйна направи последен опит да ни проагитира да хапнем за закуска филия извара с домат. Ние обаче упорито се цупехме на храната, надявайки се да п ...

inakrein

Проза » Рассказы

3.3K 14

Съвест 🇧🇬

СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал няколко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюдаваш. Но и в двата ...

ivliter

Проза » Рассказы

1.1K 4

Розата 🇧🇬

Трябваше да върви. Просто да продължава да върви. Не можеше да спре. Спреше ли - това означаваше сигурна смърт. Трябваше да се махне оттук. Колкото се може по-бързо и на всяка цена. Но тялото му трудно го слушаше. Умората натежаваше. А имаше още толкова много път. Времето се разваляше. Слънчевите лъ ...

AndyVTR

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K 3

„Хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи-магаретата” 🇧🇬

„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съсед ...

Eia

Проза » Рассказы

5.3K 13

А после? 🇧🇬

Кога разбираш, че си сбъркал? Когато действителността те удари право в лицето? Когато се загубиш в безсмислието на деня си? Или когато заплачеш с глас като малко дете в отчаянието си, без да можеш да спреш?
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...

viki90

Проза » Другие

1.4K 2

Горският 🇧🇬

ГОРСКИЯТ
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, ...

ivliter

Проза » Рассказы

949 4

Във властта на морето - 1 част 🇧🇬

Въведение
В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.
На 26 август 1985г. капитанът на кораба "Делфин" - Антонио де Лука Севаро - е повишен в чин полковник, и решава да смени името му.
На 27 август корабът е вече с ново име - "Герой".
Сест ...

tonkatabg

Проза » Повести и романы

1.4K 1

Руска рулетка 🇧🇬

Блеснал поглед, тъмна стая, мрачни мисли. Тежки погледи, дървена маса, зелени банкноти. Рязък жест, здрава ръка. Затегнат спусък, бърз гръм, остър пушек. Черна кръв, лош късмет. Руска рулетка.

niko_niko

Проза

1.4K 2

Гъмжило 🇧🇬

Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...

efina

Проза

1.1K 1

Скитникът 🇧🇬

Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне ...

PLASHKOFF

Проза » Рассказы

1.3K 4

Довиждане на всички! 🇧🇬

Лондон ме зове!!! Заминавам!
На хората тук пожелавам здраве, късмет и муза!!!
На себе си пожелавам попътен вятър!

rotazia

Проза

1.4K 3

Признат 🇧🇬

Признавам ти умението да мразиш всички бурени. Да ги късаш и хвърляш завяхващи зад гърба си. Признавам ти и силата, и безразличието, и независимостта, с която диво гледаш от високо. Признат по много показатели си. Обаче с целия си интелект си пак глупак. Нямаш усет към цветята и невинността... Късаш ...

ivelina90

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 2

Един ум 🇧🇬

Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затупт ...

Eia

Проза » Другие

1.5K 7

Amores@yahoo.es( octubre2) 🇧🇬

Делфини край Азорските острови
ІІ
%
Липсва ти делфинът, казваш... Че защо? Виж колко ти е подреден домът сега, беше ти омръзнало да гледаш разхвърлени по паркета чорапи! Утре, като замине и синчето, ще стане още по-лесно! Никакво разсейване повече, пълно отдаване на борбата със световната икономичес ...

bojilova1

Проза » Повести и романы

1.3K 7

На мен има ли кой да ми каже "винаги" 🇧🇬

И докато лежа така, втренчен и сам, се опитвам да открия причината за болестта, празната стая и глада. Връщам се отново и отново в моето “преди”, припомням си думите – собствени и чужди, а действията се опитвам да забравя.
Луна няма, само тъжна улична лампа прегръща в ледена светлина мартенското нас ...

teffum

Проза

1.7K 5

Рожден ден 🇧🇬

РОЖДЕН ДЕН
Самотни бяха дните и нощите на баба Марта. Но тя работеше и не се оплакваше. Само дето годините натежаха, трудно ги носеше на окуцелите си от ревматизъм крака. Беше се примирила с пораженията в живота – не искаше вече нищо от него. Всъщност трябваше ù съвсем малко – малко топлина. Сега и ...

ivliter

Проза » Рассказы

1.7K 4

Лагерът 🇧🇬

- Хайде, мърди, стройте се по-бързо!!! - дереше се Сержант. - Айде бре, какви хора сте вие, че не можете една нормална редица да направите?!!! - тук сержантът за момент замълча, колкото да си поеме дъх и след това изрева: - СТРОЙ СЕ!!!
- Някои от нас не са хора - измърмори под нос Но Щен Вълк. - И п ...

Bersek

Проза » Рассказы

955 2

Глобусът 🇧🇬

Вела книжарката квичеше от задоволство. Днес клиент направи оборот, колкото за месец. Големият глобус, който събираше прахта вече две години и се чудеше къде да го дене в малкото павилионче, днес си намери своя купувач.
- Браво! Браво на Красимирка, тази чудесна млада жена, на нея дължа всичко това, ...

dimi49

Проза » Рассказы

1.9K 15

Отново 🇧🇬

Стоя навън и съзирам звездите в небето, колко са красиви със своя неповторим блясък. Самотна птица премина пред погледа ми, самотна като мен самия. Дръпвам леко дима от сладката пура и се оставям да ме обладае горчивината ù. Стяга ме нещо в гърдите, непозната болка е това. Вятърът подухва леко и ръц ...

cenitel

Проза » Письма

1.5K

Писма от ада 🇧🇬

Осъденият Дарън Смит отговаряше на първото писмо, което беше получил за двете излежани години затвор от присъдата си. Писмото беше изпратено от седемнадесет годишно момче на име Чарли, хванали го да краде колата на баща
си и за да не го изпращат в изправителен дом, го накарали да контактува със затв ...

windigo

Проза » Рассказы

2.1K 5

Имало едно време... една съвременна приказка 🇧🇬

Имало едно време, време в далечното минало, в едно несъществуващо кралство, в едно далечно място. Кралството било толкова далече, че никой не можел да стигне до него, а хората, които знаели за него, го описвали като “пътят между небето и земята”. Разбира се, не се знаело кой живее там и как се изхра ...

sonya

Проза » Другие

3.2K 3

Мастика 🇧🇬

Мастика
Снощи, както винаги, се прибрах от работа. Съблякох си костюма на Джорджо Армани и си сложиш един анцуг с три черти. Налях си скоч, сложих си лед, малко задимена светлина и си пуснах симфония 15 на Шостакович. Както си отпивах от 18-годишния скоч, изведнъж, съвсем неочаквано, ме засърбя стра ...

Pishpunta

Проза

1.4K 4

* * * 🇧🇬

Искаш ли да ти разкажа една
история за любовта?!
Искаш ли след дълъг път
с вкусно ястие да те нагостя?
Искаш ли след... това ...

svetlanal

Проза » Рассказы

1.9K 26

Тайната съставка на свинската пача 🇧🇬

Виолета стоварваше яростно дървеното чукче върху червената плът на пържолите и си представяше, че това е поквареното и самодоволно лице на зет ù. Снощи се събуди от стенанията на дъщеря си: “Моля те! Моля те, моля те!” Мъжът ù я биеше и крещеше: “Ще ти сцепя тъпата тиква, мръсна курвалано! Каква раб ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

3.8K 7

Изгрев 🇧🇬

Изгрев
Слънцето показва пред мен лика си, изписан с кармин. Сякаш възкръсва от собствената си кръв. Покрива безбрежните води с пелерина, обшита с рубини. И за миг снежните платна изникват на хоризонта, като неверен мираж, и сетне изчезват. Този път, за да не се появят отново. Наместо това небето се ...

LeCoeurGothique

Проза » Другие

1.5K 3

Художникът 🇧🇬

От незапомнени времена тримата братя живееха надалеч, отделени от света на хората и все пак те бяха самата същност на този свят, към който не принадлежаха. Всяка тяхна мисъл, всеки жест, всеки звук изпълваше сърцата и умовете на хората, даряваше живота им със смисъл или пък ги изправяше пред неумоли ...

chik-chirik

Проза » Рассказы

844 3

Спим 🇧🇬

Спи. Първото, което чух от теб от много време насам. Спи. Сънят беше дълъг, но беше и далеч по-различен от един обикновен и преживяван сън. Сънувахме с месеци, че сънят ни изглеждаше като ежедневие. А може би и беше.
Повече от 4 месеца минаха в сънуване, за да се върнеш и да кажеш, че спиш. Та аз по ...

яаа

Проза » Письма

1.6K 2

Напишете си завещанията овреме! 🇧🇬

Повече от час нотариус Ганчева, под диктовката на осемдесетгодишен достолепен мъж, правеше опити да напише пълномощно. То трябваше най-ясно да изразява волята на нейния клиент. Тъкмо й се струваше, че е схванала мисълта му и я е отразила точно, той така завърташе приказката, че се започваше отначало ...

Eia

Проза » Рассказы

1.3K 8

Страх 🇧🇬

От страховете ми ме избави, Господи, с враговете си ще се справя!
Градът разпиля улиците си в късния следобед, разпростря ги като огромни пипала, измъкна ги от сенките между сградите, провря ги под мостове и подлези, пролази по надлезите, плъзна ги по бистра и магазини. Напълни ги с народ. Тълпа мно ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.4K 4

Като земята 🇧🇬

КАТО ЗЕМЯТА
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва м ...

ivliter

Проза » Рассказы

841

Един сън 🇧🇬

Тази нощ сънувах сън... Сънувах страст... сънувах огън... Събудих се – изплашена... Много ясно си спомнях какъв беше сънят, но не можех да го осъзная... Беше нещо, което смъртно желаех, но не можех да имам... Сънят ми беше Ти...
Защо ли бе ти в моя сън...? Да те видя ли мечтаех тайно, или просто за ...

fifi

Проза » Письма

1.8K 2

Стъпките ти... чух 🇧🇬

Каква е тази безизходица в ума ми?
Какъв е този хаос?
Аз... логичната, разумната и подредената...
как се озовах насред нищото... сама?
Някой вика ли там далеч в тъмното? ...

viki90

Проза » Письма

1.5K

Рассказы и проза современных авторов

Твоите устни са виновни 🇧🇬

Съпружеската среща 🇧🇬

10 неща... 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

За последен път 🇧🇬

И аз, приятелко, станах ледена принцеса, без да съм го искала... 🇧🇬

2 🇧🇬

Фермерски неволи 🇧🇬

Калайджийката 🇧🇬

Съвест 🇧🇬

Розата 🇧🇬

„Хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи-магаретата” 🇧🇬

А после? 🇧🇬

Горският 🇧🇬

Във властта на морето - 1 част 🇧🇬

Руска рулетка 🇧🇬

Гъмжило 🇧🇬

Скитникът 🇧🇬

Довиждане на всички! 🇧🇬

Признат 🇧🇬

Един ум 🇧🇬

Amores@yahoo.es( octubre2) 🇧🇬

На мен има ли кой да ми каже "винаги" 🇧🇬

Рожден ден 🇧🇬

Лагерът 🇧🇬

Глобусът 🇧🇬

Отново 🇧🇬

Писма от ада 🇧🇬

Имало едно време... една съвременна приказка 🇧🇬

Мастика 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Тайната съставка на свинската пача 🇧🇬

Изгрев 🇧🇬

Художникът 🇧🇬

Спим 🇧🇬

Напишете си завещанията овреме! 🇧🇬

Страх 🇧🇬

Като земята 🇧🇬

Един сън 🇧🇬

Стъпките ти... чух 🇧🇬

Очередь