Рассказы и проза современных авторов

42.4K результатов

Да се омъжиш за милионер. Надето. Първа част. 🇧🇬

НАДЕТО ОТ ЧИКАГО
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...
3.1K 4

Царят, сиромахът и бялата сова - II 🇧🇬

- Ваше Величество, дошъл съм да сватосам дъщеря ми с принца. - казал сиромахът.
- Но, как така си дошъл? Аз съм цар, а ти какъв си? Бос си, живееш в просешка колиба. Синът ми е живял в охолство и е задължително и момичето, за което ще се ожени, да живее в богат дом. Утре сутринта, като се събудя, ис ...
1.6K 36

Историята на розата 🇧🇬

Историята на розата
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето ...
907 4

Ренета - Част втора - продължение 🇧🇬

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпращя и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...
1K 2

Защото другите ме карат да халюцинирам 🇧🇬

Уморени от себе си души... Навсякъде. Личи им по лицата. Увехнали. Търсят нещо, но никога не го намират. Защото не познават себе си. Изгубени са по рождение. Отегчени са до смърт. Лутат се като свободни електрони в пространството на слепите луни. Загубили са пътя към дома си, защото там не са живели ...
855

Цигарата на перваза на прозореца 🇧🇬

Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели ...
1.6K 3

Царят, сиромахът и бялата сова - I 🇧🇬

Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния ...
2.3K 21

Цветно стъкло 🇧🇬

ЦВЕТНО СТЪКЛО
В тишината на храма.
Подвити колене.
В очакване на службата.
Когато идеалисти със схванати ...
1.2K 1

Братята и кучето 🇧🇬

Една до друга били къщите на двама братя. Едната голяма и хубава, а другата - малка и схлупена. Единият брат бил богат, а другият - беден.
Един ден по пътя минал старец. Вървял бавно, бавно. Бил изморен и гладен. До него едва-едва се мъкнело куче. Богатия брат седял пред къщата си. Спрял се старецът ...
1.1K 1

18+ Откровение в нета 🇧🇬

„Пенке, аз съм с боцнато самочувствие, откакто съм в София.
Баси – от три години съм без живот! Марките с ликовете на известни наши фолк певици ги облизвам по няколко пъти и от двете страни.
Пенке, не съм хубав, но собствената ми хубост не ме вълнува. Живея в хармония с даденостите си. Както и с про ...
1.4K 3

Дамата от запад 🇧🇬

От време оно животът в селото си вървеше монотонно и скучно. Хората бяха свикнали от време на време някой ерген да открадне някоя мома, на някой празник да се извие хоро на мегдана, да дойдат турци да беснеят или да се появи някой странник в опърпани дрехи, който да се представя за апостол, подготвя ...
1.2K 1

Задънена улица 🇧🇬

Пак на нашето място... Там, където сме само със себе си, където можем да се отдадем един на друг... В задънената улица, на пътя без изход! Там, откъдето не можем да се измъкнем, защото не знаем как или по-скоро не искаме... защото не знаем накъде да тръгнем! От страх, може би, страх от неизвестното. ...
1.1K 2

Да си купиш нов живот 🇧🇬

Честно казано, си мислех, че ще е лесно, ще е лесно като детска игра, но не осъзнавах, че само децата могат да играят. Мислех си, голяма работа, какво толкова, намирам се само на 4 часа със самолет, мислех си, че всичко ще е както преди, но не беше така. Просто си мислех, че ще мога да се справя и с ...
1.4K 4

... и вече не те обичам.. 🇧🇬

Днес отново реших да ти пиша, отдавна не съм го правила. И не за да ти се обяснявам в любов, не за да се самосъжалявам, не за да те моля, а просто да ти разкажа какво се случва с мен. Как животът ми се променя. Как порасвам без тебе. Не знам дали помниш времето, прекарано с мен, и не знам дали си сп ...
2.5K 1

Изходът или възхвала на Златния храм - IV. 1. (роман) 🇧🇬

Учителят
Нещата, които ви разказах дотук, едва ли си заслужава да бъдат казвани, поради това, че бяха от банални по-банални, ако не беше необходимостта да ви покажа именно в каква ситуация ме завари срещата с Учителя, който рано или късно всеки един от нас среща под най-различна форма, друг е въпрос ...
1.2K 3

Изповед 🇧🇬

О, мили мой,
обичам те безумно!
Но нямам сили
да го изрека пред теб.
Самотна съм, ...
983

Правилно или грешно? 🇧🇬

Правилно или грешно? Та не си ли избрахме ние този живот? Събуждам се и тази сутрин без капка оптимизъм в съзнанието си! Отново обмислям всички варианти за бъдещето ми, и какво от това? Да не би нещо да съм спечелил с това? Mай не? Но въпреки всичко ставам от удобното топло легло и се обличам да изл ...
2.1K 1

Царският син и сърната 🇧🇬

Царският син беше на лов. Цял ден преследва една сърна и сега тя стоеше пред него. Красива, млада сърна и с големите си очи го гледаше. Как да я убие? Докато той ù се възхищаваше, тя изчезна. На мястото ù беше застанала девойка. Царският син не сваляше очи от нея, но и тя като подета от вятър, побяг ...
1.1K 1

Крадецът без сянка (Джони Тийф четирилогия), книга първа, ІІІ 🇧🇬

Джони се сви на задната седалка. Прозорецът зад него бе напукан от удара. Сърцето на Джони отново заби лудо. Колата зави рязко, за да избегне някакъв идващ насреща ù камион и момчето инстинктивно се приведе, сякаш за да се предпази.
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...
1.3K

Продължение от книгата 🇧🇬

Стефана сви устни, премигна с очи и понечи да стане.
- Уф, леки ти ръце, Панчо! Виж, кат че нищо не е било! - рече тя.
- Стани, стани, опитай! - подкани я дюлгеринът.
- Ше стана де, не мъ насилвай! Виж!
Тя се изправи, подскочи няколко пъти и се завъртя в кръг. ...
958

Драматичен етюд 1 🇧🇬

Персонажи:
Ан - момиче на 18 години бавачка
Бен – Мъж на 42 г.
Място на действието:
Асансьор ...
1.3K

Да се омъжиш за милионер. Въведение. 🇧🇬

ДА СЕ ОМЪЖИШ ЗА МИЛИОНЕР
Въведение
Върнах се в България след 20 години. В родния град се срещнах се с мои приятелки, не са се променили много, познахме се. Работят на същите места, където ги оставих преди тридесет години, когато напуснах града си, а те не са мръднали оттам. Децата им са пораснали, а ...
3.3K 1

Букет и сладко от горски ягоди - разказ 🇧🇬

Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в ра ...
1.1K 4

Сливен-София 🇧🇬

Сливен-София
Слънцето проблясва в очите ми, отразено от релсите на съседния коловоз. Слабата топлина на утрото ми носи сладостен унес. Бавно ме изпълват приятни спомени от кратките дни, прекарани в блажено безделие в прекрасния Сливен. Град на слънце, чист планински въздух и безкрайни капанчета с ра ...
1.1K 1

Гелмета 🇧🇬

ГЕЛМЕТА*
Случи се през май 1988г., в квартал Виница. Той е населен с гагаузи и от местните всеки познава всекиго. Тъй като кварталът е с много добре развита инфраструктура и е близо до комплекс „Дружба” (днес „Св.св. Константин и Елена”), там се заселват много хора. А старите гагаузи са много бамбаш ...
1.7K 3

Офис-дневници 🇧🇬

17.12.2009 13:42 - В очакване на пролетта
Днес е един от онези студени дни, в които е най-разумно да припаднеш в зимен сън в очакване на пролетта:) На таблото на служебния вход на ДЕНЯ се мъдрят само няколко картончета, и то все на колеги, които не харесвам:) На първо място – всеизвестния Сополоцо, ...
1.2K

До утре... 🇧🇬

- Здравей! Много е хубаво, че те срещам пак. Добре е, че излизаме на разходка. Полезно е за нас.
- С нова дрешка си. Изглеждаш чудесно.
- Наистина ли? Малко ме притеснява облеклото. И аз се радвам на срещите с теб.
- Кажи, как живееш. Грижат ли се добре за тебе?
- Благодаря за вниманието. Всичко при ...
937 1

Бих искал 🇧🇬

Из "Бих искал"
Стадионът е пуст както всичко наоколо. Мъжът се упражнява. Отначало бавно, после все по-бързо...
- Мае гери, маваши гери… ибуки**. Мае гери, маваши гери, ибуки. Туп, туп, туп. Кръвта пулсира в него. Слива го с природата. Туп, туп, туп. Слива го с Космоса, за да му покаже, че всичко е ...
1.4K 1

Достатъчно силна 🇧🇬

Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая в сърцето си толкова дълго време.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.
Вече съм достатъчн ...
1.9K 1 3

Пътуване. А търпение за четене? 🇧🇬

Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...
1.7K 3

Трудно ли е или просто ние го правим такова?! 🇧🇬

"Научи се очите да се смеят, когато се пълнят със сълзи" - На това се опитвам да се науча, някак трудно, но постижимо все пак.
Всичко е толкова "спряло", сякаш времето тече, но аз не го усещам, сякаш хората минават покрай мен, но не ги забелязвам и всички ми казват "Времето лекува, опитай се да не м ...
887

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- Колкото по-големи - облиза се Ко Та Рак, гледайки тортите на витрината. - Толкова по-добре се виждат.
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си ми ...
781 1

"Не искам да те губя, ще се загубя" 🇧🇬

Беше се вкопчила в ръката му до такава степен, че изобщо не усещаше, че му причинява вече болка. Страхуваше се, че ако дори за миг я изпусне и ще се загуби в нощта, толкова гъста беше мъглата. Вървяха само напред или поне така си мислеха. Нямаше и кой да им каже, че всеки път, когато правеха две кра ...
1.3K 1

Маскарад 🇧🇬

Глава I
Началото
Маркиза Вероника Леонарди беше може би най-противоречивата личност, която можеше да се срещне в Париж през 1870 година. Тя бе изключително красива. Гарваново черните ù къдрици обрамчваха млечнобялото ù лице и като че ли подчертаваха сините ù като лед очи и алените ù устни. Тялото ù ...
1.3K 1

Пълнолунието 🇧🇬

Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...
1.3K 1

За живота и смъртта 🇧🇬

С чаша малцово се утешавам,
казва ми да не плача
за миналото в моя живот.
Опитвам се да си затворя очите
и да видя всичко онова, което ...
1.5K 6

Умното мече 🇧🇬

Мечето растеше само. Майка му беше убита от ловци. Научи се само да се грижи за себе си. Може би и това му помагаше, че често ходеше при един стар мечок. От него научи как да намира храна и много други полезни неща от него научи.
Сега даже се грижеше за две съвсем малки мечета. Наистина, съвсем малк ...
1.8K

Легенда за Храма 🇧🇬

В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...
1.2K 1

Серийният женкар. Ментор. 🇧🇬

Когато пристигнах в Щатите, попаднах в смесица от националности, коктейл от раси, но на челото на никого не пишеше кой какъв е, не разбирах езика на тялото им, не познавах манталитета им. Предизвикателството, наречено Америка, ме грабна от първия ден! Правилата от старата Родина тук не важеха, добри ...
2.2K 3

Никога не е късно 🇧🇬

Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...
994 2