Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Изходът или възхвала на Златния храм - II.1. (роман) 🇧🇬

Живея в общежитие, което спокойно може да мине за мизерно. Вътре има всякакви. В апартамента, в който живея, има пет самостоятелни стаи. Отдясно е съседът ми Вълевски, който е в момента е в Гърция. Отляво живее един тип, който не мога да понасям, знам само, че работи в местния вестник и освен всичко ...

valesion

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Как се става лицензирана фея-кръстница (приказка трета) 🇧🇬

Как се става лицензирана фея-кръстница
(приказка трета)
Феята Гладиолина гаврътна на екс чашката с вишньовка, уж небрежно я подаде през масата, за да я допълня своевременно, и с трепетлив глас започна своя разказ с думите: „Като всяко малко момиченце и аз исках да стана принцеса, да нося всеки ден б ...

kikot86

Проза » Юмористическая

2.5K 1

Модерно село 🇧🇬

Няма да ви занимавам с историята на селото ни, а ще хванем бика за рогата и мъдро ще кажем - каквото било – било! Вече сме модерни и минали през всичко, включително и през ликвидационен съвет, който най-надлежно помете всичко, що имаше в ТКЗС-то. За два-три месеца от него не остана и помен, ако не с ...

latinka

Проза » Рассказы

2.1K 11

Продължение от книгата 🇧🇬

К'во сме ний? Една Божествена искра, която единствено е жива у нас и движи цялото ни тяло. А то не е живо. За миг тялото се разпръсква, но искрата остава да живей. Това съм чул от тейко си. Беше мъдър челяк. Вярваше в Бог и Бог му даваше своята мъдрост. Един ден ме извика при себе си и ми рече: "Син ...

mari45

Проза

750

Любов 🇧🇬

Тя лежеше на басмената възглавница с притворени очи. Косата ù, навита на стегната плитка, уморено бе отпуснала крила. Мъжът се надигна на лакът и я погали по лицето бавно.
- Искаш ли малко вода? – шепотът му преплува мрака.
Тя само поклати безмълвно глава. Той се отпусна до нея и двамата слушаха в т ...

inakrein

Проза » Рассказы

5.4K 1 22

Сърце на дете 🇧🇬

Да, аз имам сърце на дете и то е чисто, свято и невинно. Навярно не разбира всичко ясно, но е сърце - ранимо като птичка.
И днес, след дълго време, нови дни, в мен не виждаш нищо детско. Но зная, спомняш си преди, когато беше друго нещо. Развивах се тогаз едва, сега съм пълна и готова. Пораснах, да, ...

fanaa

Проза » Другие

1.2K

Последната нощ 🇧🇬

Вървях бавно и търсех с поглед едно усмихнато лице. Нощта отдавна бе завила с черната си пелерина заспиващите улици. Зад редките светещи прозорци самотни компании правеха равносметка на погребаните си надежди. Други давеха в чаши своята вяра за по-добра съдба.
Изморен трамвай бавно се приближи до сп ...

ВТ

Проза » Рассказы

1.1K 2

Двама... 🇧🇬

В един късен, септемврийски следобед слънцето се скриваше зад тъжните клони на дърветата, оцветени в есенни цветове. Тя сама седеше, спокойно облегната на парапета на моста, потънала дълбоко в призрачни спомени. Нейните очи пробляскваха, овлажнени от идващите сълзи. Колко беше хубаво да обичаш. Колк ...

bLoOdYkIsS

Проза » Другие

1.1K

Свети Георги 🇧🇬

Свети Георги
Част 1
Имаше едно момче, с циганска душа и сърце на герой. Това момче живееше в гетото, там, някъде при просяците. Майка му беше лека жена, твърдо казано проститутка, а баща му, изгубена реликва. Това момче беше отгледано от своите събратя, ромите, които го научиха как да оцелява, защот ...

PussyCatt

Проза » Повести и романы

1.3K

История, история, история 🇧🇬

Дори времето няма значение.
Не те разбирам.
Не ме разбираш.
Никой няма да помни това.
От всичко неслучило се между нас става цветен витраж и абсурдна теория. ...

gergana-yancheva

Проза » Другие

1.4K 5

Почти любовник... 🇧🇬

"Преди да си тръгнеш, целуна устните ми, каза ми, че никога няма да ме оставиш да забравя тези образи"... A Fine Frenzy - Almost Lover... Хубава песен, нали? Преди да ме забравиш, я слушаше често... плачеше на нея... мислеше си за мен. Е... нещата се менят с времето. Сега аз плача с мисълта за теб, ...

kriskata94

Проза » Письма

1.5K 1

За учението 🇧🇬

На Хал Че газеше през прясно натрупалия сняг и мрачно си мърмореше под нос. Все още мърмореше, когато го срещнаха двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп.
- Какво има, На Хал Че? - попита го Пън. - Защо си надянал тази мрачна физиономия?
- Ооохх - тежко въздъхна хлапето. - В училище ми дадоха голямо ...

Bersek

Проза » Рассказы

707

Изходът или възхвала на Златния храм - I.4.(роман) 🇧🇬

Осем и тридесет е. Трябва да тръгвам за училището; май имам доста време до тогава. Престоят в стаята започва да ме изнервя. Дали да не изляза по-рано? Обикалям стаята и се чудя как да запълня времето, докато тръгна към проклетото училище. Ще взема наистина в края на краищата да изляза вече. Или пък ...

valesion

Проза » Повести и романы

1.2K 1

От какво трябва да се откаже човек 🇧🇬

От какво трябва да се откаже човек
Да се откажеш от себе си заради някого, или да се откажеш от някого заради себе си.
А какво значи отказване? – Нежелание повече да вършиш нещо или желание да не вършиш нищо.
Е, при всички случаи, въртиш, сучеш, ама пак не можеш да се откажеш от себе си. Така че не ...

alistef

Проза » Другие

2.2K 6

В легло за двама 🇧🇬

В легло за двама
Странни същества са това, мъжете. Като че цялото им достойнство и гордост е съсредоточено между краката, та все гледат да покажат можене. Не дай си боже да се провалят, то не са оправдания, не са клетви, че видиш ли, мила, за пръв път ми е. Тюхка се, вайка се, като че светът потъва ...

latinka

Проза » Рассказы

1.1K 2

Кучето 🇧🇬

Кучето
„Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си”
Стъпките приближаваха, тя тичаше все по-бързо и по-бързо и изведнъж пред нея... Само мрак, тъмнина. Нямаше накъде да продължи. Ако се върнеше, щеше да налети на това, което я преследваше, а сърцето ù биеше учестено, ...

MilenaMila

Проза » Рассказы

1.1K

Неотложност 🇧🇬

... И настървено се опитвам да те стигна... близко до... и избърсвам с чело капките пот по гърба ти. Преживявам трансформации – груба и восъчно бяла. Някъде по средата на всички посоки и безпътието – събрана съм само в две шепи... Вечност мами човешката ми преходност и шепне името ти, а... умората е ...

Ralina13

Проза » Другие

1.3K 4

Птичка от дърво 🇧🇬

Един момък изработвал от дърво чудни фигури. Хората започнали да говорят повече за него, отколкото за царя. Ядосал се царят и наредил да доведат момъка.
- Искам трон да ми направиш, ама от цяло дърво да е. Нищо да няма ковано, или лепено по него. Ако не го направиш, ще се разделиш с главата си.
Упла ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.1K 2

Ни камъче, ни зрънце, ни въгленче 🇧🇬

Преди години живяла бедна вдовица в къща с продънено покривче и напукан под. Имала един син, една черна овчица и една скътана парица.
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръ ...

azura_luna

Проза » Сказки и произведения для детей

2.4K 49

Делото Боби Монев 🇧🇬

Боби Монев тъкмо бе заметнал въдиците, когато те дойдоха. Бяха две, приличаха си, като близначки.
Веднага им прикачи имена. Една Пепа и една Цеца. Толкова бързо и шумно навлязоха в периметъра му, та си рече – край с риболова. А как го мечтаеше тоя излет – толкова много му се бе насъбрало напоследък, ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.3K 2

Кафе за Иван 🇧🇬

- Докторе, няма ли да си вземете бонбоните? – извика след него сестрата. Леко се обърна и ù махна с ръка в знак, че ги оставя за нея. Беше се вече облякъл със старото си, бежово яке и си тръгваше за вкъщи. Взе за себе си само кафето от торбичката. Обичаше да пие кафе, беше кафеджия, не обичаше алкох ...

valia1771

Проза » Рассказы

1.4K 13

Гората 🇧🇬

І.
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...

michael

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

По обичай трябваше да има седем ястия. Когато всички беше готово, сложи софрата по средата на одаята и постави всички ястия върху нея. Прикади ги с палешника. Отдели по малко от тях. Постави ги в голямата кошница и излезе. Когато приближи къщата на съседката, спря и почука с желязната халка. Никой н ...

mari45

Проза

816

Реабилитация 🇧🇬

Илюзия... Накротик... Съдба... Обсебен...
Стопяваш ме... Изнасилваш ме... Непокорна съм... Изгубих!
Като ръжда, полепнала на стара ламарина от години... Станал част от мен, бавно ме убиваш. Като куршум, заседнал в сърцето, който не може да се извади. Гърч...
Цял живот чакаш един шибан момент, който ...

stefitopz

Проза

1.1K 8

Малките ни сладкишчета 🇧🇬

Ивана е на три годинки. Майка й я е довела в работата и тя застава до мен:
- Искаш ли да ти нарисувам нещо?
- Разбира се - изваждам моливи, химикалки и вносни бележки. – Заповядай, сядай до мен и започвай.
Тя рисува бързо и след две минути е готова:
- Познай какво е това? ...

svetlanal

Проза » Рассказы

1.5K 26

Изкуство против дрогата 🇧🇬

Имало някога едно момче на име Владислав. Той живеел с по-голямата си сестра от 11-годишен. Майка му и баща му катастрофирали и загубили живота си. Сестра му била на 18 и тъкмо щяла да кандидатства в университет. След трагедията нямало как, защото трябвало да се грижи за брат си. Тя работела на няко ...

mimzity-pk

Проза » Другие

916 2

Кръговрат 🇧🇬

Първо искам да кажа, че не съм аз авторът на разказа, а моят баща. Но много бих искала този текст да "види бял свят" и се надявам това да стане от тук :) Разказът е написан преди около 20 години :)
МОМИЧЕТО.
Това беше първата ù среща!
Преди месец си бе купила джинси, а още не беше излизала с тях. Ст ...

jossefin

Проза » Рассказы

2K 4

Луната на Ралица 🇧🇬

ЛУНАТА НА РАЛИЦА
Очертанията се размиваха, а после се сливаха с мълчаливо покорство. Дъждът отмиваше прашните следи на деня, толкова естествено и така непринудено.
Тя зарови ръката си в рошавия пясък. Лепкавите песъчинки блещукаха в насълзените очи на автомобилните фарове. Обичаше да наблюдава безсм ...

wishpin

Проза » Другие

2K 5

Ръкавицата 🇧🇬

Намери я, докато му рови из нещата - изцапана ръкавица на дъното на скрина. Нищо особено – черна, с подплата . Като ръкавица за шофиране.
Ръкавица като ръкавица, а вътре в нея се надига един неясен страх. Прилича ù на някакво непознато животно. На част от нещо невидимо в своята цялост. Стряска се и ...

Аквалия

Проза

1.3K 3

Животът и Смъртта - ч. 3 🇧🇬

Приказка за неродената мома
Никой не знаел къде бил изчезнал художникът и той, както и неговото творчество, били забравени. Дори онези, които вече имали портрети, нарисувани от него, ги скрили в мазетата и на таваните си да събират прах с надеждата, че безкомпромисното време ще остави своя отпечатък ...

rarebird

Проза

1.5K 8

Кучето 🇧🇬

Семейството се местеше в ново жилище. В камион се товареха мебели. Всички бяха заети и никой не се сети за кучето. В началото то обикаляше край камиона, но подмамено от неизвестното, почувствало свободата, се отдалечи. И се отдалечаваше все повече и повече. Намери се в нов свят и се уплаши, но пътя ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

987 1

Една истинска история за Ледената Кралица 🇧🇬

Искате ли да чуете история за ледената кралица? Сигурно сте чували много истории, но тази е реална. Истинска ледена кралица в един истински студен и жесток свят.
Тя не беше обикновено дете, не беше като всички други. Не обичаше да си играе с децата, те ù се подиграваха, смееха се за това, че е разли ...

people-always-leave

Проза » Другие

2.3K 3

Не можах да си купя Наръчник за щастие 🇧🇬

Много обичам книжарниците. Мога да прекарвам с часове в тях, разлиствайки книгите, поглъщайки максимално от това, което успявах да видя. Понякога се чувствам гузна от продавачите, какво ли си мислят за мене, че сигурно чета на аванта. Да, така е, ако мога да си купя всичко, което ми хареса, но не мо ...

valia1771

Проза » Рассказы

1.7K 13

Болка... 🇧🇬

В късната декемврийска нощ улиците толкова са пусти, а снегът покрива цялата земя със бяла, снежна покривка. Всичко толкова красиво е, но в нея ад гори. Падащите снежинки покриваха мокрото ù лице в студена нощ, а кръвта пулсираща с нея стопи заледялото ù сърце. Стоейки сама и мислейки за някого в но ...

bLoOdYkIsS

Проза » Другие

1.2K 1

Синьо-белият скреж 🇧🇬

“Синьо–белият скреж”
- Свалете портрета на Левски! Всички! Знаеш ли защо, човеко?
- Защото, когато нацията профанира героите си, тя отрича себе си!
*
Като в синьо-бялото. Когато се губи червеното, когато се губи чувството – онова морално-осъзнатото... ...

WIK

Проза » Другие

807 1

Виена (четири дни) 🇧🇬

Съжалявам, че заглавието е подвеждащо, че и някои корекции направих…
Посветено на М, както обещах. Да видим, как ще го прочете сега, като си няма речник…
Тя го срещна точно, когато най-малко очакваше... След дългия изтощителен път до Виена и целодневното бродене по музеи.
В ресторанта на малкия хоте ...

Moira

Проза » Рассказы

2.2K 5

Изпит 🇧🇬

Човек, в стремежа си да победи самотата, успява да постигне забележителни резулатати. Дори плашеща, самотата ти дава възможност да обмислиш живота си, да разбереш смисъла му. Само чрез нея можеш да достигнеш онзи сумблимен момент на прозрение, които обяснява съществуването ни на този свят. И накрая ...

fanaa

Проза » Письма

1.1K

Старото приятелство 🇧🇬

Трите се спряхме за миг на алеята, около нас вървяха хора, а други бяха насядали по пейките. Погледнахме се и се усмихнахме леко, някак тъжно.
Лятото беше към края си, скоро започваше новата учебна година. Нямаше вече да сме в един клас. Вървяхме по същата тази алея и си обещавахме да останем прияте ...

esther

Проза » Рассказы

2.1K 1

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- В това няма логика! - възмущаваше се Черната Пантера Ра. - Какъв е смисълът да го нарекат "Лагер по-близо до природата", а да ни дават да ядем... това... как ги нарече?
- Консерви - помогна й Но Щен Вълк.
- Точно така, консерви! - продължаваше да се пеняви пантерата. - И какво точно е природното н ...

Bersek

Проза » Рассказы

842

*** Сянка 🇧🇬

из цикъл "Смърт"
***
Безшумно се плъзна по пода и се стопи в мрака като дъх от целувка.
Аз се вгледах пред себе си, но нищо не открих, освен блед намек за пълнолуние.
Тогава се заслушах в шепота на прашинките по стъклото и протегнах ръка за сбогом. ...

mmuladzhikova

Проза » Другие

1.1K 1

Рассказы и проза современных авторов

Изходът или възхвала на Златния храм - II.1. (роман) 🇧🇬

Как се става лицензирана фея-кръстница (приказка трета) 🇧🇬

Модерно село 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Сърце на дете 🇧🇬

Последната нощ 🇧🇬

Двама... 🇧🇬

Свети Георги 🇧🇬

История, история, история 🇧🇬

Почти любовник... 🇧🇬

За учението 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - I.4.(роман) 🇧🇬

От какво трябва да се откаже човек 🇧🇬

В легло за двама 🇧🇬

Кучето 🇧🇬

Неотложност 🇧🇬

Птичка от дърво 🇧🇬

Ни камъче, ни зрънце, ни въгленче 🇧🇬

Делото Боби Монев 🇧🇬

Кафе за Иван 🇧🇬

Гората 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Реабилитация 🇧🇬

Малките ни сладкишчета 🇧🇬

Изкуство против дрогата 🇧🇬

Кръговрат 🇧🇬

Луната на Ралица 🇧🇬

Ръкавицата 🇧🇬

Животът и Смъртта - ч. 3 🇧🇬

Кучето 🇧🇬

Една истинска история за Ледената Кралица 🇧🇬

Не можах да си купя Наръчник за щастие 🇧🇬

Болка... 🇧🇬

Синьо-белият скреж 🇧🇬

Виена (четири дни) 🇧🇬

Изпит 🇧🇬

Старото приятелство 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

*** Сянка 🇧🇬

Очередь