Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Преди да заспя... 🇧🇬

Поредният бял празен лист ме чака, за да изпиша всяко негово свободно пространство с меланхоличните си думи. Да запечатам любовта си върху него и вече да не я нося с мен.
А химикалката ми свърши. Поредният тон мастило, излят върху тоновете листи. Изцапа ги всичките тъй кръвожадно, че от тях капе мас ...

sorris0

Проза » Другие

2009-12-25T11:06:39+02:00 899 2

Отговорът е безвремие 🇧🇬

Безвремие
Отговорът е безвремие.
Лежа, загледан в нищото. Нищо и не чакам. Нищо не бленувам. Нищо не ме задържа. Нищо не е тук. Празен съм. Няма нищо в мене. Къде е то? Къде е нищото? Няма го, а стоя и се вглеждам в него. Огледало. Аз гледам в него. Нищо не виждам. Аз съм нищо? Търся нещо, но го ням ...

MoonBeam

Проза » Другие

2009-12-25T10:49:46+02:00 1.1K 2

Нощна Варна 🇧🇬

Нощна Варна… Толкова е хубава. Стоя сама на терасата и наблюдавам морето, моста, Галата, сякаш мога да продължавам вечно. Но най-красиви са звездите, толкова много и все пак толкова далечни. Дали и те са самотни, дали и те жадуват сега да са до някоя друга звезда?
Нощта е прекрасна и ми напомня за е ...

albaJ

Проза » Другие

2009-12-24T18:14:00+02:00 1.2K

Много късичък роман 🇧🇬

„Часовникът бие в полунощ”
Всеволд Гаршин
... --- ... SOS. Това е сигнал за бедствие и всички моряци го знаят, а корабите се отправят в нужната посока. Понятна е тази загриженост на хората. Те са наясно, че там някъде някой има нужда от помощ. Че може би някой умира сред вълните. Че някой се надява. ...

radi.

Проза » Рассказы

2009-12-24T15:29:36+02:00 1K 9

Стратегия в абстрактно време 🇧🇬

Страноприемницата бе тясна за нас тримата. Аз откраднах на шега една кесия със скъпоценни камъни от Екант. Само че той се усети и ме парализира с магия. Лърч през това време успя да преджоби и двама ни. Започна да ни се подиграва:
— Първо ще стана Крадец, а после и Магьосник.
Лърч постоянно ни дразн ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-12-24T13:52:32+02:00 948

На стоп 🇧🇬

НА СТОП
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Сам ...

wishpin

Проза » Рассказы

2009-12-24T13:41:27+02:00 1.9K 1

Слънчогледът 🇧🇬

Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм само - си помисли, като гледаше тревичките, поникнали край него.
Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - мис ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-12-24T11:13:16+02:00 1.4K 2

Чудо 🇧🇬

ЧУДО
По действителен случай.
Мара Шейх
На югоизток, в близост до нашето море, в полите на Странджа, се е сгушило едно китно селце. Там времето сякаш е спряло. Рано напролет щъркелите и лястовичките свиват отново своите гнезда. А песента на щурците се чува надалеч. Тук нощите са толкова тъмни, като ч ...

marasheih

Проза » Рассказы

2009-12-24T11:12:39+02:00 1.6K 1

Бъдни вечер 🇧🇬

Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена ...

rarebird

Проза » Рассказы

2009-12-24T11:07:59+02:00 4.3K 10

Коледата невъзможна 🇧🇬

- Ти нов ли си?
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все так ...

Romanov

Проза » Рассказы

2009-12-24T11:00:53+02:00 819 6

Паралакс 🇧🇬

Една от онези студени и празни нощи, с много водка, в претъпкан и задимен нощен бар. Музиката гърми в ушите ми. Някакви стари и изтъркани парчета. Лишени от всякакъв смисъл текстове. Два бара, две танцьорки – руса и черна. На път съм да харесам русата, танцува добре. Споделям го с познат от компания ...

jade_alex

Проза

2009-12-24T10:53:36+02:00 1K

Ти ме промени 🇧🇬

Може би в стремежа си да ме накараш да ревнувам, не осъзнаваш каква болка ми причиняваш!
А може би не се стремиш към нищо свързано с мен?
За друга бленуваш...!
Друга копнееш да целуваш...!
Май и тя за теб мечтае!? ...

malechka

Проза » Другие

2009-12-24T00:10:43+02:00 1.1K

Коледа 🇧🇬

На моята, вече пораснала, дъщеря.
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...

angel-angel

Проза » Рассказы

2009-12-23T23:38:59+02:00 1.9K 5

Хладна плът 🇧🇬

Беше късно вечер...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, ...

Aleks-Green

Проза » Другие

2009-12-23T23:19:13+02:00 1.1K 3

Дървото на желанията 🇧🇬

Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2009-12-23T23:18:44+02:00 1.7K 49

Самотният хижар 🇧🇬

Хижарят отпи бавно от втората си чаша ракия и погледна през прозореца. Мислеше за старата си любов – Ирина. Не я беше виждал от единайсет години.
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...

Heel

Проза » Рассказы

2009-12-23T22:54:11+02:00 1.3K

До оградата... 🇧🇬

Очите му - черни като тъмна нощ, бяха скрити от русата му коса падаща по лицето и раменете му. Той беше седнал на земята, облегнал се на бялата желязна ограда зад гърба му, а ръцете му бяха отпуснати на тревата.
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...

punky

Проза » Рассказы

2009-12-23T22:49:37+02:00 1.1K

На планината ù 🇧🇬

- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...

tsveti4ka

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-12-23T16:23:20+02:00 1.3K

Първи сняг 🇧🇬

Снегът валя цяла нощ. Тихо и леко затрупа цялата гора.
Малкото борче беше проспало това. Когато се огледа и видя белотата край себе си, ужасено извика. Толкова силно извика, че събуди стария бор.
- Къде съм? Какво е станало? Какво е това бялото по мен и навсякъде? О, о. Страх ме е.
- Не викай! Ще съ ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-12-23T11:59:31+02:00 2K 1

Готова съм за една тиха и свята нощ 🇧🇬

До редакцията на вестник „Откровенo с откровения”.
Пиша Ви това писмо, защото... Аз малко викам. Изнервена съм напоследък, от икономическата криза ли е, от що ли? Ако нещо не ми е както трябва, вдигам малък скандал. Моят в началото ме гледаше с широко затворени очи. После свикна: Викай, не ми пречиш ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2009-12-23T11:05:45+02:00 1.2K 13

По сценарий 🇧🇬

Вик, безумен вик във мен напира. Един крясък, със болка пропит , остава сподавен. И с усмивка широка и светла заставам пред света. С тежък грим прикривам черните сенки, загнездили се под празните ми очи, прибирам полупразната чаша, в чието съдържание се опитах да удавя мъката, и привидно щастлива кр ...

AnTiHrIsTa

Проза

2009-12-23T10:15:16+02:00 1K

Посветено на идиот 🇧🇬

Аз бях готова да се откажа от всичко заради теб. А ти какво направи...? Каза ми, че греша и ме прегърна, сякаш съм малко дете. Идиот! Заслужи си шамара, знаеш ли? Не знам дали ако ме беше целунал, щях да изпитам такова удовлетворение, толкова силно, колкото като ти причиних болка. Ако има нещо, в ко ...

doroteq

Проза » Письма

2009-12-23T10:11:03+02:00 1.2K 2

Агонията на реалността 🇧🇬

Вечер пуста. Настъпва краят на един умиращ ден.
Всичко отново твърде пусто е, но само елегична песен оглася стаята ми, изградена от разбитите мечти в живота. И ето, виждам отново на бавен кадър краха на съдбата си. Изгубен съм и сякаш някакси прогонен оставам от тази псевокрасива реалност. Чужд съм ...

Nos7radam

Проза

2009-12-23T01:45:26+02:00 1K

Художникът и поетът 🇧🇬

Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, ...

rarebird

Проза » Рассказы

2009-12-22T22:32:23+02:00 1.5K 13

Вяра, надежда, любов... 🇧🇬

Вяра, надежда, любов...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...

meeggs

Проза » Рассказы

2009-12-22T22:19:44+02:00 704 4

Вълшебство 🇧🇬

Много, много отдавна. Когато се родили първите хора на Земята, се родила и тази легенда. В нея се разказва за нощта на 24 срещу 25 декември. Говорело се, че тази нощ е вълшебна. Сбъдвала мечти.
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...

f_soul

Проза » Рассказы

2009-12-22T22:07:01+02:00 1.1K

Краят 🇧🇬

Елена застана пред портала, обгърната от светлина. Погледна зад гърба си и видя Стефан – прегърнал тялото ù – и Деймън – коленичил до него с натъжено лице. Прииска ù се да слезе там и да ги утеши, но вниманието ù бе привлечено от нещо друго: две сенки, появили се пред портала. Разпозна ги веднага. Б ...

winter_love

Проза

2009-12-22T12:42:34+02:00 838 3

Предишният живот 🇧🇬

Виктор погледна към Кристина:
- Вярваш ли ми? - попита той.
- Да - отвърна тя, без да се поколебава.
- Тогава идвай с мен.
Те двамата излязоха по софийските заснежени улици, качиха се на един от многото автобуси. ...

PussyCatt

Проза

2009-12-22T12:41:59+02:00 971

Снежинките 🇧🇬

Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно да нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-12-22T10:30:23+02:00 915 1

Щастливи... ама друг път 🇧🇬

Любовта правела хората щастливи. Кой те излъга така жестоко? Точно ти ли вярваш в тези думи. Хайде... порасни, вече не си дете, на което е позволено да мечтае.
Осъзна ли се?
... Видя ли какво прави всъщност твоята възхвалена любов. Носи ни само болка, огорчение, обида. Наранява най-безмилостно, поди ...

auaila

Проза » Другие

2009-12-22T10:27:53+02:00 1.1K

Завръщане в миналото 🇧🇬

Завръщане в миналото
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...

MilenaMila

Проза » Рассказы

2009-12-22T10:23:48+02:00 1.3K 1

из Приказки от никъде 🇧🇬

За нищоправенето
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-12-22T10:17:14+02:00 699

Комуната 🇧🇬

В ПАМЕТ НА ДЕСИСЛАВ
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...

zelena

Проза » Рассказы

2009-12-22T09:48:50+02:00 1.4K 11

Машината 🇧🇬

Ръката ми потрепна. Тялото ми се втресе от потока студ, минал през него и вратът ми се изви, опитвайки се да разчупи празното ми зяпане в нищото на пода. Зяпам към него вече минута и двадесет и шест секунди. В стомаха ми имаше празно усещане за гадене, подпомагано от мислите ми. Вкус на метал обикал ...

Rx-Ende

Проза » Рассказы

2009-12-22T09:17:38+02:00 1K

Крилете (фЪнтастика) Част 5-6 🇧🇬

Част 5
Животът ми досега беше низ от най-обикновени думи в едно дълго изречение, лишено от препинателни знаци. Ритмично повтарящи се глаголи - „спя”, „ям”, „работя”, „говоря”, „гледам”, тук-там „мисля”, а между тях любимите ми съществителни - „син”, „жена”, „приятели”, „телевизор”. В последно време ...

skitnick

Проза » Юмористическая

2009-12-22T09:06:17+02:00 1.1K 3

И розата има бодли 🇧🇬

В едно царство, някога - много, много отдавна - живяла една принцеса. Тя била изключително красива - имала дълга, златна като слънцето коса и сини като дълбокото море очи.
Един ден тя повикала поданиците си и им казала да разнесат новината, че, който й донесе най-хубавия дар на света, ще се омъжи за ...

Rasha

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-12-22T01:28:09+02:00 2.5K 1 3

Завинаги млад 🇧🇬

Завинаги млад
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю! ...

Greg

Проза » Рассказы

2009-12-22T00:50:30+02:00 1.9K 24

Кой може да се похвали с това сега? 🇧🇬

КОЙ МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ТОВА СЕГА?
Какво става с тоя народ, бе?
Ония ден гледам на масичката в хола едно от онези дамски списания, които ги купува жена ми. Аз по принцип не ги чета, ама понеже нея я нямаше, взех да го разлиствам. И попадам на едно писмо:
“Драга редакция, пиша ви, защото си търся съ ...

micon

Проза » Юмористическая

2009-12-21T01:22:32+02:00 1.5K 8

Вечната снежинка 🇧🇬

Вечната снежинка
През една студена приказна зима снегът завалял по-рано от очакваното време, старите хора от малкото градче Борче веднага прикачили над този феномен значението „Господ има да ни казва нещо”.
Снежното време донесло и по-рано усмивките на децата, които при вида на падащия сняг се затич ...

Junior

Проза » Другие

2009-12-21T00:49:10+02:00 1.6K 4

Уморих се... 🇧🇬

Знаеш ли какво е всеки ден да се бориш? Да даваш всичко от себе си, да се правиш на силен и да загърбваш всяка болка и обида. Знаеш ли какво е да търсиш несъществуващи оправдания, за да оправдаеш и себе си и тях. Знаеш ли какво е да се самозалъгваш, да казваш, че всичко ще се оправи, че един ден нещ ...

auaila

Проза » Письма

2009-12-20T23:28:24+02:00 1.4K 2 1