Boyan
86 резултата
Нощта настъпи грациозно и украси цялото небе със звезди. Сложи ореол около луната, която да се усмихва от високо. Уви си шал от летен вятър, с който да охлади земята, попила жарта от парещото слънце. Приспа птиците в гнездата им и помилва със спокойната си ласка всички дървета. С въздушна целувка из ...
  746 
Селото осъмна в паника. Хората редяха молитви към небесата, веднага щом се развидели. Бяха благодарни, че са останали живи след тази безмилостна буря. Дъждът не бе спрял през цялата нощ да се лее като из ведро и да налива улиците с вода, сякаш бяха стомни. Безмилостен вятър блъскаше по вратите и про ...
  599 
Беше петък. Късният следобед бе времето, когато градът се изпълваше с оживление. Небето се обличаше в пурпурните си одежди и придаваше магически нюанси на сградите под него. Свеж ветрец се разхождаше по улиците и сякаш подканваше хората да излязат, да се поразходят, да се видят с приятели. Почивните ...
  765 
Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...
  864  12 
Денят вървеше към своя край. Слънцето клонеше на запад и оцветяваше небето в преливащи се пурпурни нюанси. Павираните тесни улички и разноцветните сгради на Варшава се окъпваха в златисто и придобиваха магически вид. Хората се бяха спуснали към домовете си след дългия работен ден и сякаш не забелязв ...
  894 
Маргарита
Осъдена на 30 години затвор
Гледах записа от охранителните камери на един полицейски участък в столицата. Бях се сдобил с него след поредица разговори с инспектора по случая на Маргарита. Бях вперил поглед в екрана на смартфона си и отново преглеждах онзи видео файл. На него се вижда как е ...
  667 
  1890 
Стефан
Осъден на 25 години затвор
Знаем много истории за забранената любов. Чели сме книги, гледали сме филми и дори сме слушали песни, в които се разказва за любовната история между мъж и жена, които не могат да бъдат заедно, поради една или друга причина. Но може ли любовта сама по себе си да бъде ...
  599 
16+ (Това произведение не е подходящо за лица под 16 годишна възраст)
Моника
Осъдена на доживотен затвор
Беше началото на април. Слънчевите лъчи се блъскаха в предното стъкло на колата ми, докато шофирах. Беше топло. Дори необичайно топло за началото на пролетта. Прозорците бяха отворени и в автомоб ...
  542 
Виктор
Осъден на 25 години затвор
- Какво мислите за маските? - попита ме момчето, което стоеше на стола срещу мен в стаята за посещения на затвора.
- Те са средство, което ни служи да скрием истинската си самоличност – отговорих му. - Понякога ни помагат и да прикрием чувствата, които изпитваме, да ...
  549 
Мария
Осъдена на 15 години затвор
Стоях на стола в полумрачната студена стая за посещения на един от затворите в страната. Бях получил разрешението на директора да се срещна с една от осъдените жени, за да ми разкаже историята си. Беше трудно, но след всичките уговорки и, разбира се, малко пари под ...
  758 
Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Приятел, който никога не би те предал, излъгал или наранил. На него можеш да разчиташ за онази безрезервна любов, която изпълва цялото ти сърце и дава смисъл на всеки един твой ден, прекаран на този свят. Това е истинската любов. А някога питал ли с ...
  1084 
Лъчите на пролетното слънце си проправяха път между пролуките на пердето и влизаха като неочаквани гости в спалнята на Дора Костова. Тя се събуди и лениво се протегна в леглото си. Веднага щом видя слънчевата светлина влизаща вътре, тя стана бързо обезпокоявайки сънливата бяла котка, която бе спала ...
  543 
Дългоочакваното утро най-после настъпи. След цяла една нощ изпълнена с тътена на гръмотевици и проливен дъжд, небето накрая се изясни. Черните облаци се разсеяха и в ранните часове на деня дори се усмихна слънцето. По листата на дърветата блещукаха като хиляди успали се звезди капките, останали от с ...
  645 
Навън се бе стъмнило отдавна. През прозореца се виждаше притихналият град, потънал в своя сън. Полунощ отдавна мина и светлините, които до преди час виждах през прозорците на сградите, бяга загасени. Стъклата бяха започнали да се заскрежават и зимният студ се канеше да рисува върху тях, като че са п ...
  448 
II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...
  997 
I.
Еларин
Някога виждал ли си вълк отблизо? Стоял ли си само на крачка разстояние от това величествено животно, че да усещаш дъха му в лицето си? Аз да. Бях притисната в едно дърво от онзи свиреп хищник с черна като нощта козина. Беше вперил стъклените си очи в моите и успявах да видя отражението си ...
  478 
Мислил ли си някога за смъртта? Питал ли си се какво се крие зад вратата, деляща нашия свят с отвъдния? Ами ако там е по-добре? Ами ако там всичко, което искаш да постигнеш е възможно? Мечтите могат да се сбъдват и твоите желания се превръщат в реалност? Ако там можеш да бъдеш това, което тук не би ...
  477 
Помня този сън много ясно. Той се повтаряше няколко пъти през годините. Имаше седмица, в която го сънувах всяка вечер. На сутринта винаги се питах какво ли означава и къде ли ще ме отведе. Майка ми казваше, че е просто плод на въображението ми. Обясняваше ми, че сънищата са проекция на нашия вътреше ...
  562 
Беше началото на март. Утрините още бяха мразовити и напомняха, че зимата не си е отишла. Още в ранните часове на деня комините в селото започваха да пушат като локомотив на влак. Ледени шушулки се спускаха от покривите на къщите, прилични на кристални остриета. По пътищата и тревата в градините все ...
  766 
Какво е богатството? Да имаш много пари, с които да си купиш най-хубавата къща, с най-модерното обзавеждане и голяма градина? Да имаш най-новата и мощна кола, за която всички биха ти завидели? Или да бъдеш толкова богат и известен, че целия свят да знае името ти? Да, може би за много хора това е бог ...
  913 
Небето беше сиво. Бели снежинки танцуваха във въздуха и се сипеха като звезден прах над града. Бяха натрупали пухкави преспи, които приличаха на одеяло, повило като бебе улиците, къщите и дърветата. Децата си играеха навън, правиха снежни човеци, замеряха се със снежни топки, пързаляха се с шейните ...
  506 
Помниш ли онези моменти от живота ти, които са те оставяли без дъх? Помниш ли миговете, в които си изпитал най-истинското щастие от на пръв поглед дребни и съвсем обичайни неща? А онези трудни за преодоляване случки, които са спирали сърцето ти и които никога не би забравил? Но това е животът. Той е ...
  663 
Имало някога едно село, намиращо се в една не много далечна земя. То било разположено в красива равнина, през която минавала една от най-пълноводните реки. Тя напоявала полята и така жителите на селото се радвали всяка година на изобилна реколта. Самото селище било добре устроено, подредено и добре ...
  757 
И в този ден, както винаги през работната седмица, бях станал рано. Слънцето едва бе изгряло и тепърва започваше да гали с лъчите си малкия град, в който живея. В началото на есента температурите в тези ранни часове все още бяха поносими, но нямаше как да изляза от вкъщи само по тениска и дънки. Лип ...
  617 
Първият сняг обличаше земята в бяла одежда. Зимен вятър се разхождаше по улиците на малкото планинско градче. Небето беше посивяло. Цареше тишина. Сякаш целият свят бе замлъкнал в очакване. Сякаш зимата бе готова да прегърне нечия душа и да я отведе със себе си във вечността.
Но тя не беше готова да ...
  1257 
Утрото едва бе настъпило. Слънцето се издигаше бавно над земята и още от ранните часове я обливаше с горещия си дъх. Лятото беше в разгара си и морните жеги бяха нормални. Птиците се радваха на настъпилия нов ден и кръжаха весело в небето, наблюдавайки сградите на събуждащия се град. По улиците вече ...
  709 
Зимата беше близо. Дните ставаха все по-къси, а нощите понякога изглеждаха безкрайни. Слънцето все по-рядко си проправяше път между тъмните облаци в небето. А радостните птичи песни отдавна си бяха отишли. Студът бе сковал земята. И сякаш това променяше хората. По улиците можеше да се видят все начу ...
  732 
И на този шести октомври слънцето изгря, както всеки ден. Да, небето бе покрито със сиви облаци, вятърът вещаеше идващ студ. Но животът се бе родил отново и през това утро. С какво беше по-специален този ден ли? Може би с нищо за мен, за теб и за много други хора. За една жена обаче, шести октомври ...
  1190 
Лятото прегръщало есента. Септември се усмихвал от календара. Дърветата започвали да сменят премяната си, окъпвайки се в огнени цветове. Нощите вече не били така горещи, а студеният вятър все по-често се разхождал наоколо. Щъркелите вече ги нямало, лястовичките също тръгвали на път. Всички прелетни ...
  952 
Бледите слънчеви лъчи се отразяваха плахо на повърхността на езерото. Във водата се виждаха малки кафеникави патици, които плуваха спокойно. Замъкът в Тракай, както винаги бе пълен с посетители. По дългия дървен мост, който водеше до средновековната постройка имаше хора от най-различни страни. Дори ...
  1326 
Как се казваше ли? Какво значение има?! Никой не се интересуваше от това какво е името му, каква е историята му. За всички, които го подминаваха, без дори да го погледнат в очите, той бе просто един просяк. Един от многото. Мислеха си, че е избрал сам да проси милостиня от хората, за да може после д ...
  996 
Слънцето ми се усмихва
и ме обгръща с топлина,
бурята в мен стихва,
наливам се със светлина.
Вятърът ме гали мило, ...
  757 
Слънцето изгряло,
петлето закъсняло,
гърло го боляло
и песен не запяло.
Успали се всички ...
  682 
Снежни феи летят в небето
и вълшебни песни пеят на морето.
Вятърът леден танцува край мен,
зимната приказка държи ме в плен.
Дърветата тихо покриват се в бяло, ...
  643 
В пустинята на самотата
отново аз вървя,
без посока ми е душата -
с вятъра тя се сля.
Не зная къде отивам, ...
  449 
Утрото едва настъпваше. Слънцето се издигаше лениво в небето и обгръщаше с
ласките си красивите зелени планини. Реката нетърпеливо чакаше да види отново
топлия му образ. Птиците се събуждаха. Започваха да излизат от гнездата си и да
запяват омайни песни. Слънчогледите също се събуждаха, усмихнати, ч ...
  702 
Пътят все за теб напомня ми,
всичко все към миналото ме тегли,
отключват се болезнени спомени,
припомням си за пролятите сълзи.
Сърцето ми не ще преживее отново ...
  636 
Откривам те в светлината на деня,
откривам те и в сянката на нощта.
Шептиш ми с песента на вятъра,
усмихваш ми се в лицето на слънцето.
Звездите ми разказваха историите ти, ...
  842 
Мечтите като ангели
пазят ме в студени нощи,
с мен те да бродили,
падали, плакали и блестяли.
Те прогониха мрака, ...
  628 
Предложения
: ??:??