DevilAgony
62 резултата
1674
1519
2001
1
1
1884
995
2
Вечер, когато всички заспят, моята усмивка не заспива. Будува ден и нощ, радваща се на звездите. Мислеща се тя самата за звезда, сякаш идваща от небето, някак си като че ли мъничко не-земна. Всеки търси усмивката една, само тя не търси никого. Стои си закачлива и игрива, никога неугасваща, като звез ...
559
1721
1
1348
3
1203
1
1675
5
Зад кулисите на мрачната постановка Смърт, се разиграваше трагедията на Живота, който беше откъснал първата круша от последното ябълково дърво.
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел - ...
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел - ...
636
6
Толкова много исках да ти кажа...
Толкова много желаех аз да изям твоята плът и твоята душа...
Не като убиец, като спасител се чувствам точно в този миг от нощта.
Винаги запленен от тази твоя Луна.
За какво ти е тя сега?! ...
Толкова много желаех аз да изям твоята плът и твоята душа...
Не като убиец, като спасител се чувствам точно в този миг от нощта.
Винаги запленен от тази твоя Луна.
За какво ти е тя сега?! ...
623
Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...
541
Знаеш ли, о, съдба, реших да пътувам, за да разбера накрая, че в собствения си дом съм по-голям самотник отколкото в чуждия. А ти после така ме изигра, че понякога се чудя защо те следвам? Толкова зла си към мене?! Но вярвам, че ще дойде ден, в който ти мене ще следваш, и тежко ти тогава. Ще ти пока ...
557
1
Малка капчица отражение, на спомена и болката, на едни изстрадали души; на едни повехнали цветя. Отмит спомен и дупчици минаващи през тебе, надникнеш ли, само клоуна ще ти се усмихне със сълзи на очи. А ти не плачеш, защото знаеш, че ако заплачеш, мъката ще си отиде така както ще си отидат и сълзите ...
1607
1
4
Утрото бавно прогони Луната и с носталгична усмивка огря Слънцето, което беше вече прекрачило зеления хоризонт. То се огледа и протегна лъчи да прегърне всичко живо и всичко живо прегърна Слънцето. Тихият ромолящ дъждец поспря смутено и погледна към небето. Реши, че вече достатъчно е дал и повече ня ...
1064
1
Лъч светлина огря ръцете му... Топлият дъх на Слънцето го обгърна... Очите му се затвориха, а чувствата се преплетоха, падайки в безкрайността на океани – сълзи на щастие. Мъката и агонията обърнаха гръб, опръскани от капчици кръв. Светът се разби като кристална чаша на многобройни мънички парченца, ...
603
… Дълги години душата странствала из горите на съзнанието, несвястно търсейки някакъв свещен бич, с който да осъди, да накаже първичните мисли, чувства и желания. Пътят й я отвел до една пропаст, в която бе паднала Звезда, все още не изгубила яркото си светило, но все пак умираща. Душата си направил ...
670
1
Когато по съзнанието ти плъзнат пламъци, изгарящи всичко в тебе, не ти даващи секунда покой, унищожаващи цялото ти същество. Тогава се отваря бездната в тебе, способна да погълне всичко и всекиго, енергии без господар и без собствен реален свят, но вместо да погълне и унищожи тези пламъци тя ги разп ...
766
1
Вратата на гробницата тихо изскърца и оттам се подадоха като малки червени пламъчета две очи. Фараонът се взря в тъмнината, после обърна глава и тъжният му поглед се съсредоточи в пясъка, останал от труповете на предишните му близки и подчинени. Тъмнината също се взря в него и сякаш му шепнеше и шеп ...
759
2
Вечер, когато бялата вещица заспи и черната заеме мястото и когато слънцето угасне заслепено от великолепното сияние и величие на луната, там, където се прекланят на тъмнината и почитат мрака и разрухата, там, където нереалното е самата реалност, а реалността е просто поредната илюзия, там, където ж ...
618
1
Червено Вино
Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.
Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по ...
Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.
Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по ...
786
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
