michael
62 резултата
Къщата издигаше снага високо на хълма, островръхите й кули сякаш се готвеха да разпорят надвисналите небеса. Някога огромната сграда била притежание на Софи Лукас - богата и красива, известна с безпрекословната си обич към децата - може би защото самата тя нямала деца и дарявала с обич чуждите. След ...
1124
7
1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...
1079
4
ГЛАВА ВТОРА
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...
839
2
"Там покоя ще намеря, защото бавно-бавно идва той,
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден, ...
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден, ...
878
5
Малко след полунощ адвокатът Хари Коул мина през подвижните бариери и излезе на перона на метрото. В далечината светнаха жълтеникавите фарове на мотрисата. Въздухът беше застоял и мръсен - имаше особен дъх - някак влажен и тежък; толкова плътен, че би могъл да бъде разрязан с нож.
Грохотът на експре ...
Грохотът на експре ...
792
2
Е, дойде най-сетне. Значи ти си била първото нещо, посрещнало баща ти на прага...
Отдръпваш се, когато протягам ръка, за да докосна косите ти. Съзирам в очите ти страх и омраза. Разбирам те. Знам какво изпитваш - ти, съвършената, недокоснатата. Защото и други изпитват същото, когато ме зърнат.
Аз съ ...
Отдръпваш се, когато протягам ръка, за да докосна косите ти. Съзирам в очите ти страх и омраза. Разбирам те. Знам какво изпитваш - ти, съвършената, недокоснатата. Защото и други изпитват същото, когато ме зърнат.
Аз съ ...
1291
1
7
Пролог
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...
1022
3
"И ето че в миг сред тълпата кафява
пролазва пълзяща, безформена гад -
червена от кръв се проточва гнуснава
и челюст разтваря, и трака със жад.
Тя лази, извива и челюсти впива ...
пролазва пълзяща, безформена гад -
червена от кръв се проточва гнуснава
и челюст разтваря, и трака със жад.
Тя лази, извива и челюсти впива ...
1114
4
Той стоеше пред нея - грамаден и ръбест, готическо подобие на човек. Половината му лице представляваше безформена червеникава маска - череп, върху който някак несръчно бяна захванати пулсиращи сухожилия, изградени от лъскаво като мокра коприна вещество. Празната очна орбита бе запълнена с някаква гъ ...
2057
2
Цял ден бродеше из горите в подножието на планината. Раната в рамото му пареше и пулсираше болезнено, около нея непрекъснато кръжаха мухи. В самата рана помръдваха личинки, хранещи се с живата плът.
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред кр ...
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред кр ...
1203
Не можем да скърбим, живеем и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено."
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...
1110
1.
Видя:
Как острието на меч докосва гърлото на един брахди и отнася главата му, а към посивялото небе изригва кървав фонтан, който сетне заедно с дъжда се посипва на алени пръски по земята; Как при падането си един фремен пронизва с копието си корема на един от конете-драхари и как животното пада в ...
Видя:
Как острието на меч докосва гърлото на един брахди и отнася главата му, а към посивялото небе изригва кървав фонтан, който сетне заедно с дъжда се посипва на алени пръски по земята; Как при падането си един фремен пронизва с копието си корема на един от конете-драхари и как животното пада в ...
967
1
5
Главата ми ще се пръсне. Вие ми се свят. Опитвам се да се изправя, гърбът ми опира в нещо влажно и студено. Бетонна стена. Отварям очи - или поне си мисля, че ги отварям. В първия момент изпитвам паника, защото не виждам абсолютно нищо. Сляп ли съм? И ако да - как? И всъщност къде съм, по дяволите?
...
...
1069
7
Шон Стайнмън беше гробар от четиридесет години. Бе "наследил" работата си от своя баща, а той - от неговия и т.н. Имаше малка къщичка на върха на хълма, а гробището се падаше в задния му двор, оградено с нисък каменен зид, от който стърчаха остри метални пръти, чиято цел бе да предпазват покойниците ...
926
1
Още от самото начало на човешката инвазия в двете Граници (периодът 2100-2113 г.) частта от галактиката, обозначена на повечето карти като BVC-114, си беше спечелила статута на космическата версия на Бермудския триъгълник. И това в ни най-малка степен не беше преувеличено.
Първият кораб, изчезнал за ...
Първият кораб, изчезнал за ...
1304
1
През огромния панорамен прозорец пред мен ясно се виждат светлините на града - ярки, многоцветни, измамни - както е измамно всичко през нощта. По улиците на тридесет етажа под мен всичко си е по старому - дилъри в черни суичъри зарибяват поредните бедни души, жадуващи за няколко мига ефимерно щастие ...
1228
5
***
Докато стигна спалнята, писъците бяха спрели и когато отворих вратата, момичето продължаваше да спи спокойно - само позата на тялото й и събраните на топка завивки под нея свидетелстваха, че се е мятала в съня си.
Сънищата са странно нещо - никой, бил той човек или бог, не е успял да даде точна ...
Докато стигна спалнята, писъците бяха спрели и когато отворих вратата, момичето продължаваше да спи спокойно - само позата на тялото й и събраните на топка завивки под нея свидетелстваха, че се е мятала в съня си.
Сънищата са странно нещо - никой, бил той човек или бог, не е успял да даде точна ...
910
3
Първа част
Оловният войник
... Този обладан от демони свят...
Карл Сейган
1. Дъжд ...
Оловният войник
... Този обладан от демони свят...
Карл Сейган
1. Дъжд ...
1061
ПРОЛОГ
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго ...
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго ...
1002
1
***
Десетина минути по-кьсно отключих вратата на дома си и внесох момичето вътре - досущ младоженец, пренасящ булката през прага си. С лакът натиснах ключа за осветлението и помещението се освети в яркожьлто. Отнесох момичето в спалнята и я положих на леглото. После седнах на стола до леглото и се з ...
Десетина минути по-кьсно отключих вратата на дома си и внесох момичето вътре - досущ младоженец, пренасящ булката през прага си. С лакът натиснах ключа за осветлението и помещението се освети в яркожьлто. Отнесох момичето в спалнята и я положих на леглото. После седнах на стола до леглото и се з ...
1004
2
Част Пьрва: Америка
Мълнии раздираха света. Небето пламтеше като езеро в геената огнена, светкавиците изваждаха на показ картини от нощта - сгради с пусти прозорци, наподобяващи очните кухини на мьртвец, парчета стъкло, покрили паважа, хора-сенки, бьрзащи да се приберат някъде на топло и сухо.
В тъм ...
Мълнии раздираха света. Небето пламтеше като езеро в геената огнена, светкавиците изваждаха на показ картини от нощта - сгради с пусти прозорци, наподобяващи очните кухини на мьртвец, парчета стъкло, покрили паважа, хора-сенки, бьрзащи да се приберат някъде на топло и сухо.
В тъм ...
1388
2
Вятьрьт свиреше и пищеше, и това бяше единственият звук, носещ се в пустошта. Поривите му брулеха и удряха изпепелената земя, оголвайки останките на създанията, погребани в нея. Високо горе сльнцето беше помрькнало и небето беше гранитеносиво. Далече на запад, обвити вьв вечна мьгла, се издигаха Мар ...
1098
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
