23.01.2022 г., 10:14

Остров Корфу

761 0 1
1 мин за четене

Опитвам се вярвам в Бог, да бъда добър православен християнин, доколкото мога, въпреки че със сигурност небесното ми досие е пълно с грехове. Опитвам се да вярвам, че има Рай, в който праведните хора да намират утеха и доказателство, че си струва да вярваш в Доброто и да се бориш в негово име. Сигурен съм обаче, че има Рай и тук – на земята, а може би това е частица от онзи – "големия" Рай. Аз видях тази частица с очите си преди години – там, на о. Корфу. Там, където всичко е синьо, а водата в плажовете – кристално чиста и прозрачна. Маслинените дръвчета нежно поклащат клони при лекия галещ полъх на бриза, носещ усещането за спокойствие и свежия мирис на Йонийско море. Лимоните са във всяка къща, боядисана във веселите цветове на дъгата.

А вървейки из Стария град, имаш чувството, че си в италиански филм и сякаш ей сега от ъгъла на тесните улички ще изскочи София Лорен с леген, пълен с пране за простиране.

И когато вечерта се спусне плавно над острова като лек ефирен воал, пред теб се открива лунната пътека по вълните, която те кара да се чувстваш свободен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...