Mihaylov_Iliya
58 резултата
Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации "с идеална цел". То обаче е тук и ...
  191 
Седя на пейката пред един магазин и чакам Валка. Затворил съм очи и усещам как лъчите на ниското ноемврийско слънце галят нежно лицето ми. Какъв страхотен ден само! Чувствам се като истински котарак - един от онези рижави охранени мързеливци с дълги мустаци и загладен косъм, които живеят в блаженств ...
  150 
Тя не обичаше неделята. Този ден винаги й носеше усещане за нещо меланхолично, тъжно и недоизказано, като угасващи чувства, които двама души са забравили редовно да подклаждат в камината на своята заедност. Особено трудно й беше в безкрайно дългите неделни следобеди. Тогава се опитваше най-силно да ...
  132 
Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като кр ...
  144 
Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, ...
  259 
Студеният зимен вятър, свирейки, притича надолу по павираната улица в късния мързелив следобед. Заобиколи синият фолксваген голф, настанил удобно страничните си две гуми върху тротоара. Попързаля се по леда на замръзналата локва точно до уличната шахта. След това се шмугна някъде в улуците на близки ...
  190 
Мръсно белите облаци, надвиснали над гарата, са се сгушили един в друг, като стадо настръхнали изплашени овце. Слънцето явно отново си е взело почивен ден, а юни си отмъщава на хората за нещо, с което без да разберат, са го обидили.
По празния перон вятърът гони една използвана маска за еднократна у ...
  164 
Липсваха ми - древните гърци от петите класове, с които през последните няколко седмици общувахме само през "Тиймс", пътешествайки из раздел "Древна Елада". Разхождахме се из агората на полисите. Качвахме се на Акропола. Криехме се в Троянския кон. Посетихме оракула в Делфи. Участвахме в олимпиадата ...
  156 
Тишината на юнското утро удобно се беше настанила в празния все още подлез пред гарата. Само продавачът на банички, червендалест шишко с малки очички, гледаше със задоволство и гордост витрината на баничарницата си. Баници, тутманици, кифли и какви ли още не тестени произведения на изкуството очаква ...
  254 
Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. Все още минавах за „батко“ (уви, днес вече съм „чичко“), „Нокия“ 3310 все беше абсолютен хит на пазара за мобилни телефони, а в България познавахме само една-единствена социална мрежа – „Една жена каза“, в която приемаха без регистрация и ...
  101 
Продължаваше да вали вече цял следобед, меланхолично и някак умиротворително. Едрите дъждовни капки се спускаха монотонно от небето, което беше свъсило веждите си - гъстите сиви облаци, надвиснали като обвинение над големия град. По улиците му се виждаха само коли със запалени фарове, нарушаващи от ...
  188 
Поредният ден от ноември. Онзи момент, в който г-жа Зимата все още пише увода на своята тазгодишна история преди да пристъпи към изложението.
Студено е. Вятърът е смразяващ. Имам чувството, че тази сутрин, преди да излезе навън, се е скарал жестоко с жена си без да успее да дори да допие кафето си и ...
  163 
Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, о ...
  228 
12
Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна - в празната все още чакалня. Миришеше на ли ...
  92 
Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето ...
  202 
Поредният работен ден. Вече пет учебни часа съм в моята служебна Машина на времето, която управлявам повече от 22 г. със свидетелство за правоуправление за категория "Даскал".
Чувствам се малко уморен от това прескачане от епоха в епоха, но няма как. Досега бяхме с осми клас на борда на испанска кар ...
  193 
Вече повече от три часа пътуваме с Валка, а сме още на половината път. Умората и отегчението се разхождат доволни по коридора на влака и от време на време хвърлят по един тържествуващ поглед към нас и останалите нещастници в задушните купета.
Отворили сме всички прозорци, но единственото което се ус ...
  252 
Посвещавам на Цветана Манева
Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остав ...
  284 
Предложения
: ??:??