Заварчикът от Ямбол и неговата жажда

        Чичо Милчо е от онези ямболски заварчици, които ще ви свършат работа за нула време и после ще ви вземат малко пари. Той е точно от онези ямболски заварчици, които ще запоят и тъща ви за вратата на мазето, ако трябва, само и само да получат едно шише ракия. А с едно шише ракия- кеф си е да живееш. Тежко му беше само през обедите, когато коремът му изсъхваше, а устната му кухина си запалваше огън. Тогава той имаше усещането, че езикът му се пече на чеверме, а с чеверме най си вървеше бирата. Затова, има-няма 12:00 часа, чичо Милчо хвърляше дочената си козирка и право при „Веселото кебапче”.
Във „Веселото кебапче” човек можеше да чуе какви ли не разговори. „ А, ба, Чонка, тая бутилка много трудно са отваря, ба! Кат’ стара мома е.”… или… „ Гастрит съм казал… се ликува с кромид, ама ни знам тая година ши излези ли… Чи вчера пра една градушка… Е-е-ей толчини ги нахвърля, кат на бат’ Въльо та*аците!”… Такива си бяха разговорите във „Веселото кебапче”- екзистенциални.
       Взе си една бира Чичо Милчо и седна да утоли жаждата си. Аха да отпие и в главата му се закова някакъв безумен разговор. Навярно идваше от масата зад него, но тъй като Чичо Милчо си беше от културните ямболски заварчици, не се обърна.
       -Как я караш, брате, колко ти остават?
       -Според моите изчисления… Приливната вълна ще е след около 40 секунди. 
       - Значи, още 40 секунди живот и…
       - ... се пръскам! Край! Умирам! Няма ме! Фи-ни-то! И честно да ти кажа, все ми е едно. Даже искам да се свършва. Писна ми да оцелявам. Омръзна ми - запенят се нещата… и… ха-а-айде пак на дъното. Ми, то, на дъното, се оцелява лесно! Няма как да те докопат. На кой му е мерак дълбокото? На никой! Ама, я да си на гребена отгоре-е-е! Пукаш като цирей! Тъй че, все ми е едно! Както бързо съм дошъл, тъй и бързо ще си ида!
       - Абе, ти, недей така! Дъно, дъно… Ама… виждаш свят. Виж какви безкрайни жълти полета. Жълти като огъня, а всъщност- хладно. Аз и на дъното си живея добре. Ако съм късметлия може и да ми е дълъг живота- цяла минута. А за една минута: и жена, и деца, и кариера, и още, и пак… Ще се наживея! Жадно ми е! Искам да се напия с меки мечти, а от време на време някоя твърда филия хляб да ме връща в реалността. Жадно ми е за аромата на варосана къща, на кър. Прибирам се от дълго плаване, а пред вратата ме очаква дъщеря ми… Правя луда въртележка с нея, после влизам и целувам Дана. Дана е дебеличката ми жена, но сладка. И кола си имам- няк’ва бринцифайка. Жадно ми е да се гмурна във морето и по пясъка да лазя като раците. Земя и водност- тъй ги виждам аз нещата... Ама ти къде? Чакай, бе! Върни се! Има още! 
      Чичо Милчо не разбра и дума от това, което чу. Той повдигна бутилката бира и я изпи на екс. После забрави за момент културата си и се оригна. Толкова сладко се оригна, че на всички във „Веселото кебапче” им се прииска да направят същото.
      -Ех, бе, Милчо!- с неудобство каза сервитьорката.
      -Жадно ми е, ма!- оправда се Милчо и си тръгна.

       През това време на бара се отваряше нова бира, този път за Фильо Гумата. От бутилката се виждаха множество малки балончета на повърхността. И на дъното имаше. Две от тях се пукнаха като циреи, а други две се заприказваха:
     -Как я караш, брате? Колко ти остават?