petinka67 (Петя Кръстева) - Произведения

Балкански субект @

С походка снажна той пристъпва леко,
тъй, сякаш "гларус" винаги е бил роден.
По пясъка, на голо със галоши ходи,
отправил взор, все още тъй уверен,
че с потник (някога бил бял), на дупки ...

petinka67

Поезия

2007-07-09T10:11:34+03:00 997 11

След дъжда

След миг ще плисне дъжд, а дискът златен,
до този миг света огрял, ще притъмни.
Зад облачна завеса ще се скрие - да изчака,
докато небесната стихия извали.
И след поредната звънлива канонада, ...

petinka67

Поезия

2007-07-08T07:06:44+03:00 999 11

Алкохолна гюрултия @

Среднощна гюрултия се дочува
от комшиите на горния етаж.
То бяха крясъци, трещене, чудо -
патрулките дойдоха пак до нас...
Пък нашичкия... алкохолен призрак - ...

petinka67

Поезия

2007-07-05T15:51:49+03:00 967 13

ТОКОВИ НЕВОЛИ @

Ало, фирматаaaa!
Енерго ли, ЕОН ли,
пък знаеш ли го кво е тва,
със тия, токовите удари
той нашта майка разката. ...

petinka67

Поезия

2007-06-30T19:48:59+03:00 817 11

Пълнолуние /ред./

Луната кръглолика ни поглежда -
усмихната и бяла, и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен, ...

petinka67

Поезия

2007-06-30T19:43:14+03:00 845 15

Море и пикник? Защо пък не!

petinka67

Фотография

2007-06-29T22:44:52+03:00 1.1K 7

Не брой какво печелиш

Любов! О, тя е бумерангът,
направляван от ръката Божия.
Приятелю, търси, в очи открий я
на хора, жадни за живот и без апатия.
Отдавай се, не брой какво печелиш ...

petinka67

Поезия

2007-06-26T09:58:20+03:00 956 19

Едно посрещане... или изпращане

petinka67

Колажи

2007-06-25T23:07:01+03:00 2.2K 8

Художникът

В памет на Йордан Денев
На художника картините без глас говорят
иззад завесата, надиплена от тюл червен.
Един статив в прозореца се взира -
от покривите той е вдъхновен. ...

petinka67

Поезия

2007-06-25T19:48:48+03:00 1.1K 20

Балчик

petinka67

Фотография

2007-06-22T10:55:09+03:00 1.2K 15

Век на излишества

Будувах с луната, сред синьо изгряла,
унасях се в тъжните спомени денем.
В дирите наши полека пристъпвах -
листата във парка напомняха есен...
Тихите стъпки, любовни, запомниха ...

petinka67

Поезия

2007-06-21T06:36:03+03:00 879 15

За теб, приятелко моя!

Приятелко, обичам те!
От скоро с тебе се познаваме.
Спечели ме със благородния си нрав.
Да можех на плещите свои да поема
мъката и отново да възвърна твоя смях. ...

petinka67

Поезия

2007-06-18T17:36:48+03:00 3.4K 18

Търсеща искра

Търсеща, искрата си пропрявяше пътека,
готова всеки миг да се стопи...
след огъня, запален във сърцата,
от който двама щяхме да горим.
Една от всичките, жадуваща, незрима - ...

petinka67

Поезия

2007-06-17T16:13:20+03:00 829 15

В пространството откри ни... любовта

Прегърнаха се истински два свята,
преплетени в търсещите ни ръце.
Животът бе затегнал здраво възлите
в нюансите на черното и бяло кадифе.
За теб ще бъда светлата магия, ...

petinka67

Поезия

2007-06-13T12:14:23+03:00 849 17

На мислите ще разруша затвора...

Любов ли? Скъп парфюм, ухаещ на сълзи!
Но вярвам, че ще дойде в слънчев ден.
Дори и буреносни облаци да тегнат,
вятър ще ги отнесе далеч от мен.
Сърце, ти още ли така ридаеш, ...

petinka67

Поезия

2007-06-07T09:16:28+03:00 775 16

На прага на есента

Ще догоня пак началото, в което
теб видях и с обич сътворих.
Улових ръцете, вдъхнах от косите ти -
омайващи и меки - вплетени във стих.
Толкова необясним си ти, а аз ...

petinka67

Поезия

2007-06-06T20:00:38+03:00 1K 17

Среднощна увертюра

Светлите им утрини ще ви разкажат
със златни сълзи за нощите горещи,
в прегръдките на мрака как остават
с частици грях - от скрити срещи.
А той стовари ли могъщата си сила - ...

petinka67

Поезия

2007-06-03T22:01:44+03:00 776 14

До камъка бе спряло времето...

Приличаше на чайките -
криле на птица волна бе разперила.
Вятър вихреше червената и дреха,
от залеза косата бе ожАрена.
Гласът прибоен, долу, на вълните, ...

petinka67

Поезия

2007-05-27T19:32:10+03:00 937 18

Сред мозъчните клетки на забравата

Една тъга простира се към мен -
на спомените дългата ръка.
И сякаш за последно ме зове -
към бездната поела съм сама.
Сама, за да оставя бегъл спомен ...

petinka67

Поезия

2007-05-18T08:40:30+03:00 797 23

Позволи ми...

Поемайки в очи от светлината,
аз слънце с шепи ти дарявам.
Полагам го в постелята ни свята
и галейки, сълзите пресушавам.
Как искам да разуча, помогни ми, ...

petinka67

Поезия

2007-05-13T20:26:28+03:00 983 19

Днес съм непозната

Влакът-живот неусетно превзе ни
и по релси ръждиви провлачва крака.
Сякаш песен прощална насила припява
по грешния път, към скръбта.
Влетя на чувствата ми през вратата - ...

petinka67

Поезия

2007-05-09T14:01:51+03:00 851 12

Обречена от твоите лъжи...

Било ли е? Не питам! Но ти знаеш как
години дълги с твоята любов живях.
Една сълза ме съживяваше и пак
горещата следа постави в многоточие.
Поредица от спомени с теб делях - ...

petinka67

Поезия

2007-05-06T16:29:48+03:00 961 11

Искрено от мен

Дали ще ми повярвате, но... ето -
тревата стъпкана превърнах в друм,
по който Любовта със сила да поеме,
но чакайки, сърцето се строши...
И никой не поиска да го утеши! ...

petinka67

Поезия

2007-05-05T21:07:18+03:00 782 9

Джакпота на живота@

Той нея може би е позабравил,
а може би било е само свалка,
но малката мома била щастлива,
за туй сега сновяла кат' совалка.
И днес преследвали я спомени, когато ...

petinka67

Поезия

2007-04-30T12:14:06+03:00 1.2K 12

ДНЕС ела, а не в съня ми

"Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безброй светлини
като двойна звезда ще засветим?"
/Елисавета Багряна/ ...

petinka67

Поезия

2007-04-25T15:39:42+03:00 2.2K 17

Животът - полица без дата и падеж

И ето - пред тебе аз се появих,
размахала сърце за поздрав!
Kато на листи съм - изписан стих,
рисувам с рими идващото лято.
Във него потопи се, в обичта ми, ...

petinka67

Поезия

2007-04-24T12:36:21+03:00 964 16

Пролетта ни е награда

Стаила дъх в очакване, поглеждам телефона -
да звънне и да чуя нежния ти глас,
тихо да прошепнеш: "Искам да те имам",
да отговоря: "Силно те желая аз..."
И любовта ни пак по жиците потича - ...

petinka67

Поезия

2007-04-23T15:49:10+03:00 836 12

За Ева

От кал създаде Бог Адама,
живот от себе си с любов му вдъхна
и от ребро жена му Ева той извая -
съпруга тя да бъде, много вярна.
- Дарих я аз със нежни РАМЕНЕ, ...

petinka67

Поезия

2007-04-21T12:51:34+03:00 914 17

Страхливец се оказа в обичта си

Демонична сила сякаш в мене се стовари!
Болезнените твои сдържани слова,
които с искреност в очите не изрече,
а ги запечата - колко просто! - в плика.
Не ти достигна смелостта, аз зная, ...

petinka67

Поезия

2007-04-19T15:02:16+03:00 1.5K 20

Посрещане

Към перона бездушен отправила взор,
сред посрещачи се губи - тълпа разнолика
и скрива в очите красиви дълбоко сълзи,
да не заплаче опитва, но сърцето не пита...
В мъглата съзира го сред размитите ликове, ...

petinka67

Поезия

2007-04-15T05:15:19+03:00 1K 12

любовта е онази съдбовна магия

Зная, че любовта е онази съдбовна магия,
която всеки заслужава на света.
Не се оставяй в лапите на самотата, мила,
като късен убиец се опитва да ни задуши.
Живеем истински единствено, когато ...

petinka67

Поезия

2007-04-11T16:36:06+03:00 1.2K 15

Само влюбените ли?

Дали единствено и само влюбените могат
изгрялата зора да зърнат в хоризонта?
И само те ли ще са тези, които ще изпратят
със тъжен, влюбен взор отлитащото ято?
Единствени ли са, улавящите с погледи ...

petinka67

Поезия

2007-04-09T19:36:59+03:00 919 7

Моята ремонтна мъка@

Една история тук искам да разкажа,
до болка е позната тя на всеки,
че майстори-специалисти имам у дома.
А колко ли са, май не виждам края,
но това едва ли има и значение сега, ...

petinka67

Поезия

2007-04-05T14:03:25+03:00 790 7

Като костилка ненужна...

Хей, вземи се в ръце и не чакай безсилно
да те изхвърли живота като костилка ненужна.
Огледай се, виж - светът все така се върти,
съдби се преплитат в нощ теменужна.
Ти сам би разбрал, ако малко помислиш, ...

petinka67

Поезия

2007-03-30T10:34:42+03:00 968 14

На софрата ми, изстрадана...

На софрата ми изстрадана, приседна самотата
без покана и глътка без гримаса тя отпи.
Подсетих я да тръгва, каза, че е рано -
в чаша да си сипя вино, дано ми заслади.
Как може да е сладко, питам я, самотна ...

petinka67

Поезия

2007-03-28T17:04:04+03:00 1.1K 12

В кошера на делника

Мозъкът се гърчи от хиляди въпроси
подобно кошер, пълен с пити мед.
В килийките му нерешени нови носят
и го запълват като с цветния прашец
пчелите-мисли там, и все се надпреварват ...

petinka67

Поезия

2007-03-26T15:10:29+03:00 993 8

Спомен за Ванга

Те при нея отиваха с тиха надеждица,
по двама, по трима или цяла рода,
придружени от свойто изстрадано минало...
Проблемите тътреха в нозете на сляпа жена...
Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им ...

petinka67

Поезия

2007-03-24T13:59:36+02:00 1K 6

Последна чаша болка

Поредната си чаша от живота ще изпия
и нека е последна тя, дано да не горчи.
Наново ще налея - моля се да бъде сладка
всяка следваща - и повече да не боли.
Защото доста в живота си преглъщах, ...

petinka67

Поезия

2007-03-23T13:27:12+02:00 1.3K 17

Някаква си приказка@

Ще ви разкажа приказка една,
която някой може и да разпознае.
Но истината бе такава... някъде. Сега
в театъра на сайта "..." тя ще се играе.
Събрали са се някъде накуп таланти ...

petinka67

Поезия

2007-03-21T07:54:59+02:00 911 9

От векове за векове

petinka67

Фотография

2007-03-20T13:42:45+02:00 1.2K 10