petinka67

455 резултата

Няма цена за Любов и Приятелство

В теб съм притихнала, нежно съм сгушена.
Сърцето нашепва - усещам го в мрака.
Обичта си без думи към мене редиш,
стопяват се моите... Колко те чаках!
От любов съм искряща и светя в нощта. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия » Любовна
1.7K 30

Тук - в този свят...

Да! Ще трябва любовта
да се спаси!
Но за това нали
са нужни двама?
И неспокойно се въртим ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия » Друга
1.3K 37

Сърдечният нашественик бе ти

Приятел те нарекох... наистина ли бе?
Трапеза и сърце пред теб положих.
Като кутия на Пандора - пълна с тайни,
обсебваща. Аз свойте чувства вложих,
сърцето бях отворила за теб! ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия » Друга
978 25

Мудерну - две в идно

В йедна бизлуннъ, тихъ нощ, кугату
малку... ИНЪК, съ прибиръх, 'начи,
гъдателкъ ма срещнъ там йеднъ
и чуйти бързу к'во ми тя придречи:
-Ти, викъ, ша си 'аберлийкъ - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия » Хумористична
1.2K 20

Ще ме сравняваш винаги с нея

Недей, не пожелавай да оставаш
със спомени, които в теб болят
и сълзи не опитвай да прикриваш
иззад усмивка-зид, за пред света.
Очите ти огледала са, виждам - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия » Любовна
1.5K 36

Неосъзнат си и несъвършен

Наранена май е твоята сама душа,
щом мнителност в тебе се разлива.
Или от болката, от твойта самота
преграда изградил си, услужлива?
Услужлива - да, но за кого? ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия » Философска
1.3K 30

Вулканично...

Затихнал кратер на вулкан съм.
От мен очаквай всичко да се случи!
Не ме познаваш още и е рано, но...
надяваш се Амур да те улучи.
Може би ще се опиташ да се скриеш ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
949 34

Във Орловите нокти на страха

Във Орловите нокти на страха
попадаш, без да подозираш.
Стопяваш се в онази тишина,
която без задръжки те убива.
И не разкъсаният вик на самота, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
885 31

Слънцето при изгрев ще посрещам

"Аз живея само с положителни емоции,
и за нищичко не съжалявам"
Кл.Кардинале
Чрез мъжката си властна "обич"
негласно подчиняваш ми мига. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.4K 43

Раздялата не би изхвърлила ключа

Увяхна вече розата червена,
която с много обич ти ми подари.
С ласките си галехте ме двама...
сега и цветето за теб скърби.
За спомен исках да си ги запазя - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
819 19

Ти - като мастило...

Преди да осъзная свойте чувства,
животът ми течеше чист като река -
от планински ручей напоявана,
но в него ти като мастило се разля.
Отрови дните ми! Какво почувства, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.3K 35

Млад Стуенчу ма залиби ;-)

Стуенчу, млад Стуенчу ма залиби.
Лузити, вика, 'нес шъ са зърежът,
ти земай, викъ, ножици гулеми,
а язе пък... мизе с винò чирвену.
И тъй - на лозиту съ двамцъ указàхми, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.3K 28

Съ младу кончи имъх срещъ :-)

(и ша въ молъм, ни мъ бъркъйтъ със зоофилкъ)
буля Гицка
Съ младу "кончи" нескъ имъх срещъ.
Идно таковъ - с гривъ нъ вълни,
учити му мъ стрелкъхъ гурещу ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.2K 44

По тънки нерви ходим

Игрички си играем - аз и ти.
Един на друг по тънки нерви ходим.
Във власт на суета, но май напук
на себе си, все изиграни бродим.
А гордостта ни плаче с жален глас ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.1K 34

С вяра пред прага на дъгата

От искреност какво ли ще спечелиш,
освен да плащаш за неисканата Доброта?
И някой винаги ще се опитва
небрежно да подлее уж... вода.
Тъй свиваш се в черупка като охлюв - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
846 20

Ухание на...

С красива раковина те подсещам
за лятото, изпълнено с жар,
за стъпките по пясъка горещ,
за двама ни, поели слънчев дар.
Спомни си за кафето - недопито ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.1K 29

Мечтите - вчера и днес

("Тези, които говорят за любов,
често имат тъжни очи" - Луи Арагон)
Отдавна спрях да си мечтая
как чуден принц пред мен ще спре
с приказна каляска пред дома ми ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1K 34

Зрънцето

На моите скъпи приятелки!
Обичам ви!!!
Не можем, знаеш го - и аз, и ти,
в земята плодна зрънце да посеем.
Повярвай ми! Поискай! У дома ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.4K 26

Вместо сърце

Като стрели забиваш свойте думи,
целта е, явно, моето сърце -
пребродило ужасно много друми,
кървило с лакти, с длани, с колене.
Сега трепти от стенещата болка ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
976 29

С Любов спасява се света

Дали си бяла и добра душа?
Все тъй се питат враговете ти.
Иликът сам не можеш си избра -
животът като копче те пришива.
Дори и права, би сгрешила - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
752 23

Пред сърцето и пред Теб ще дам обет

Спасявал си ме толкова години,
светлината Ти за мен била е скрита
в мигове от непрозрачна тъмнина,
но пак с Теб съм преоткривала света.
Помагал си ми, Боже, в труден полет, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
937 25

За други грешки няма време

Докосваш ме, но още се страхуваш.
Желаеш лудо в теб да потече
магия кървава по мъжките ти вени
от стоплящите думички: "Обичам те".
И нека завали порой навън ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1K 26

Не можем лентата да връщаме назад

По залез, някъде по пясъчния бряг
едно момиче стъпва босоного.
В тишина загърбило е своя свят,
на спомени отдадено. Не може
да върне времето, изтеклото, назад. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
709 16

Кораб "Самота" или Предизвикано вследствие

(Един стих, предизвикан от личен коментар до мен от...!
И ме извинете за наново разбудения "аромат" , но
обещавам - няма повече !)
Напуснаха последните от екипажа!
Заминаха, но с гордо вдигната глава. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
783 22

В ритъма на лунни танци

Къде ли ви намерих - все се чудя!;-)
След някой ден ще си завихрим луд купон
и след прочита на стиховете, много хора
със лекота ще хвърлят своя мрачен тон.
"Изтръскани" от ежедневните си болки, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.2K 27

Алкохол

Душата ти на вихрен кон се носи,
поел през прерията на греха.
Задай си неудобните въпроси,
които гузно будят съвестта:
дали си бил полезен там, където ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
4.4K 1 32

Топлината на глината

Знаете ли, глината говори в ръцете
на майстора-грънчар и колелото!
Със тях извайва прелестните съдове -
частици са поели от душата му.
Уюта си от слънце ни даряват ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1K 23

И нека луната разказва!

Луната любопитна е, клюкарка стара,
наднича през стъкло, отмахва тюл с ръце.
Със ласки вятърът телата им покрива -
да не разбуди спящото ЕДНО сърце.
Снагите им трептят, все още недопити, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
2K 38

В трюма на душата

Ако си в плен на мен и любовта -
отворил си вратите на сърцето.
И там, като в отплаващ кораб,
ме запази до следващото лято.
В трюма на душата остави си ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
862 14

Пощальон на обич

Сърцето ми особен раздавач е -
понякога до мними адресати.
Открито e, преметнато през рамо...
и тръпнещо - един да се обади.
A в спомените - сънища сънувани, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.2K 18

Душа с аспирин не се лекува

Не ми звъни - днес нека съм сама.
Любовни sms-и не ми пращай.
Отвикнах в теб да търся топлина,
при друга пробвай със лъжи изящни.
Ще преживея аз поредния катарзис, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
986 20

За любов създадена

- Ще ти даря корона за косите
и дрехи, все от злато изтъкани,
ще те погледна право в очите,
когато казвам: С тебе сме избрани.
- Ще ме водиш ли по тайните пътеки, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1K 30

Не закъснявай!

Ела, докато бленуван си за мене още
и в мислите жадувам само теб.
Във всяка от белите ми, лунни нощи
те търся с неугасващ в мен копнеж.
Кога ли ще откриеш, че сама съм ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
854 15

Невинна жертва

Поредна сива нощ, във тишина потънала.
От сън са упоени трудовите хора.
На улицата някой дави се в немощ -
невинна жертва станал е на "Октопода".
Случайно, казва някой. Там е бил - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
747 11

На Бог в тефтера е чертата ни

Като на екран в съзнанието прожектират се
поредни епизоди - лични спомени.
Едни с "хепи енд" са на финала си
и с малко по-ужасни сцени - някои.
Роман екранизиран е животът ни. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.1K 26

В короната на дните ми

Върху дървото на живота ми, там горе,
следа една остана, неотронена -
листенцe нежно, оцветено с обич,
без капки гняв. И там е мисълта,
с която да посрещам нови изгреви ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
754 21

Лъч надежда

В килера свойте чувства си складирала -
потънали във прах и неизбежност.
Открехни си, мила, на надеждата вратата,
та полъх свеж да влезе. Безнадеждност
улавям в тебе, но дали така е - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
821 17

Ин и Ян

Ин и Ян са тука, на Земята!
Те търсят се, все още не изгубили
надежда свята, че свойте светове
в едно ще слеят. Забленували
един за друг, Всемира преобръщат ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1K 13

Ключ от чужда стая

http://vbox7.com/play:05aac291
Отново с теб сме в стаята позната,
с ключа и наема, за месеца платен.
В горещите любовни нощи двама
до дъно пием чаши с грях разпътен. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
1.9K 17

Животът на Човека

Всеки обича в този прекрасен живот!
И съдбата човешка е като нежния спомен -
предвещаващи есен, листи окапващи,
жилки, горещото на лятото поели,
шумът на Земя, на птиците нощните пориви, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поезия
771 9