Прокопи
49 резултата
Моето сърце безнадеждно е спряло,
тихо е в стаята, отново съм сам.
С бледо лице в ледено огледало
търся две думи, написани там.
Спомням си пак, но боли ме от спомени...! ...
тихо е в стаята, отново съм сам.
С бледо лице в ледено огледало
търся две думи, написани там.
Спомням си пак, но боли ме от спомени...! ...
720
8
Пурпурен е залезът, вълшебен!...
Разгневеното светило си отива.
Вятърът се скита, вече непотребен,
парусът ми в спомените се разбива.
Тихо звездната лавина пада, ...
Разгневеното светило си отива.
Вятърът се скита, вече непотребен,
парусът ми в спомените се разбива.
Тихо звездната лавина пада, ...
699
19
В очите ти студени прочетох като в книга,
че вече няма смисъл любовта за нас,
че са безсилни и молбите ми, и казах: "Стига!"
"Добре" - отвърна с безразличен глас.
Навярно твърде късно книгата разтворих ...
че вече няма смисъл любовта за нас,
че са безсилни и молбите ми, и казах: "Стига!"
"Добре" - отвърна с безразличен глас.
Навярно твърде късно книгата разтворих ...
717
14
Все още обичам момичето,
което с любов ме гостИ.
Но с болка разбирам уви, че то
отдавна не си вече ти.
което с любов ме гостИ.
Но с болка разбирам уви, че то
отдавна не си вече ти.
572
5
Любовта е затвор споделен,
доброволна самотност за двама,
постоянно да бъдеш със мен
и тогава, когато ме няма.
Любовта е въздишка последна, ...
доброволна самотност за двама,
постоянно да бъдеш със мен
и тогава, когато ме няма.
Любовта е въздишка последна, ...
773
22
Живота като филм да изиграеш,
безкрайно кратък миг от вечността,
за тайния му смисъл да гадаеш,
докато се събудиш след смъртта!
безкрайно кратък миг от вечността,
за тайния му смисъл да гадаеш,
докато се събудиш след смъртта!
1397
13
Тази тъга във очите я зная,
лъга ме тя не един път.
За всичко отминало вече нехая.
И без теб е красив и щедър светът.
Всичко днес е свършило, всичко е отминало. ...
лъга ме тя не един път.
За всичко отминало вече нехая.
И без теб е красив и щедър светът.
Всичко днес е свършило, всичко е отминало. ...
646
9
Измръзнал съм от жегата на самотата.
От бурните си чувства вкаменен,
изгубил съм на смисъла следата,
на избора свободен вечно в плен.
В бунището на спомените любовта е. ...
От бурните си чувства вкаменен,
изгубил съм на смисъла следата,
на избора свободен вечно в плен.
В бунището на спомените любовта е. ...
645
11
Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...
1083
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
