Shay
320 резултата
Сам наистина остави няколко джирда да наблюдават движението на страшниците, които периодично идваха, за да може да получи информацията от тях. Бе казал на Елизабет, че след като четиримата с Чарли и Хирса си тръгнаха от конюшнята, акантусите дълго време са обсъждали колко добра идея е да се съюзяват ...
167
Елизабет, Чарли и Сам чакаха на една пряка разстояние от странноприемницата на Аша джирда на убиеца да провери каква е ситуацията със страшниците. Не че който и да е от мъжете се притесняваше кой знае колко от капан или засада – просто дружно бяха решили, че ще е много по-ефектно, ако влязат и дирек ...
182
Сам трябваше да я чака горе-долу на същото място, където се разделиха по-рано, така че тя започна да се оглежда и да го търси, като не пропускаше да погледне и нагоре към покривите на сградите.
„Имаш опашка.“
Гласът му в главата й я стресна, а после значението на думите му я накара да почувства хлад ...
„Имаш опашка.“
Гласът му в главата й я стресна, а после значението на думите му я накара да почувства хлад ...
220
Ан Налат бе замлъкнал.
Какафонията от музика и човешки гласове, която Елизабет бе започнала да приема като пулса на града, сега я нямаше. Магазините и сергиите бяха затворени. Дори вратите на някои странноприемници стояха заключени, макар че точно днес се стичаха хора от целия Лунарат.
Като призраци ...
Какафонията от музика и човешки гласове, която Елизабет бе започнала да приема като пулса на града, сега я нямаше. Магазините и сергиите бяха затворени. Дори вратите на някои странноприемници стояха заключени, макар че точно днес се стичаха хора от целия Лунарат.
Като призраци ...
206
– Направи още една серия клекове, след което ще починем. – каза Сам.
Самият той висеше с надолу главата от лоста, окачен под тавана. Щом видя, че тя започва да изпълнява, продължи с набиранията.
През последните няколко дни двамата се върнаха към рутината си. Ставаха, закусваха, след което прекарваха ...
Самият той висеше с надолу главата от лоста, окачен под тавана. Щом видя, че тя започва да изпълнява, продължи с набиранията.
През последните няколко дни двамата се върнаха към рутината си. Ставаха, закусваха, след което прекарваха ...
197
Захир се облегна назад в стола и разтърка уморено очи.
В помещението, в което го бяха оставили, нямаше часовник, а единствената светлина идваше от атешите. Нямаше представа кое време е или пък колко беше минало, откакто мъжете с маски нахлуха в дома им през нощта. Последното, което помнеше, преди да ...
В помещението, в което го бяха оставили, нямаше часовник, а единствената светлина идваше от атешите. Нямаше представа кое време е или пък колко беше минало, откакто мъжете с маски нахлуха в дома им през нощта. Последното, което помнеше, преди да ...
171
По някое време двамата бяха заспали, само за да се събудят в съня, където продължиха там, където бяха спрели. Изминаха седмици, в които двамата се разхождаха из спомените му за различни градове. Понякога просто седяха на дивана в стаята й в имението му на скалите и си говореха. Често бяха в леглото. ...
181
Елизабет седеше в малкия фотьойл в стаята на Чарли. Подвила крака под себе си, в едната ръка държеше книга, от която нищо не помнеше, макар да четеше от известно време, а с другата галеше гладките пера на Франк. Гарванът бе почукал на прозореца около час след като Сам излезе и бързо се бе настанил н ...
167
Сам се премести крачка встрани и чашата се разби над лявото му рамо.
– Как допусна това да се случи?! – изкрещя Малора и този път запокити гарафата със скъпото си внесено от Рувен вино. – Знаеш ли какво ще ми коства всичко това?!
Сам не й отговори. Знаеше, че тя всъщност и не очакваше отговор от нег ...
– Как допусна това да се случи?! – изкрещя Малора и този път запокити гарафата със скъпото си внесено от Рувен вино. – Знаеш ли какво ще ми коства всичко това?!
Сам не й отговори. Знаеше, че тя всъщност и не очакваше отговор от нег ...
171
До съвсем скоро Сам не се бе притеснявал за никого и още по-малко за Чарли. Мошеникът имаше навика да оцелява, дори когато Сам нарочно го бе поставял в ситуации, в които да умре, за да се отърве от досадното му присъствие. Нямаше да го признае пред никого, но сега се тревожеше. Флетчър бе готов да е ...
197
Докато чакаха развитие с Итен, Сам и Лизи останаха в къщата с амарите. Тя бе искала да се върнат в апартамента, за да се погрижат за Главния жрец, но Казра категорично бе отказал да прекара повече време от необходимото в компанията на стареца. Чарли им бе обещал като “сватбен подарък” да го скатае н ...
227
Имаше си предимства да си в добра компания, мислеше си Чарли. Например, днес двамата с далшира решиха да посетят Майсторът на Кантората, за да си побъбрят за някои важни въпроси, и никой – никой – не им каза да почакат Йерел да ги приеме. Никой не се опита и да залови Флетчър и да получи наградата з ...
277
Облегнала гръб на напуканата стена, Итен седеше на сплескана възглавничка в най-тъмния ъгъл на кръчмата и наблюдаваше напрегнато вратата. Надигна чашката със сараби, изпи я на един дъх, а после си сипа още една от бутилката, която бе казала на бармана да й остави.
Завесата на входа се размърда и мла ...
Завесата на входа се размърда и мла ...
362
Елизабет се ухили.
– Как е? Заболя ли да ги похвалиш?
– Да.
Тя го целуна леко.
– Ще помогне ли, ако ти кажа, че почти не звучеше като похвала? ...
– Как е? Заболя ли да ги похвалиш?
– Да.
Тя го целуна леко.
– Ще помогне ли, ако ти кажа, че почти не звучеше като похвала? ...
224
Сам изпрати гостите и отиде до жена си, прегръщайки я силно. Остана така няколко мига, но като видя, че Чарли се кани да си тръгва, най-сетне каза:
– Искам да направя нещо.
С това просто изречение прикова вниманието и на двамата върху себе си.
– Казвал съм ти няколко пъти вече, че ще ти вземем куче, ...
– Искам да направя нещо.
С това просто изречение прикова вниманието и на двамата върху себе си.
– Казвал съм ти няколко пъти вече, че ще ти вземем куче, ...
161
Елизабет кимна и преди да е успяла да попита Чарли дали може да отдели гвардееца от другия, бариерата просто се сви, пропускайки го отвън. Гневът на Хирса отстъпи място на объркване, но бързо се завърна, когато осъзна, че е на свобода. Изтегли меча от ножницата му и пристъпи към групата им.
– Тамеш… ...
– Тамеш… ...
209
Сам стоеше в трапезарията заедно с Чарли, Тамеш, Хирса и още един гвардеец. Последният се беше опитал да завърже някакъв разговор и да разбере как мошеник като Сам се е сдобил с такава хубава къща, но никой не му обърна внимание. Хирса, от своя страна, не говореше, вперил невиждащ поглед пред себе с ...
199
Мокрото усещане бавно достигна до Елизабет. С притеснение се зачуди кога отново е припаднала и какво, нечистите да го вземат, беше това. Не беше неприятно, но после в съзнанието й се загнезди картината как някоя мора я облизва, преди да я разкъса. Бе забелязала, че обичат кръвта на вкус, а тя имаше ...
263
Елизабет смръщи лице още преди съществото да е докоснало езика й. Отново отвори очи и страхът ги насити с атма, но само за миг. След това тя извъртя глава и се опита да се изтегли по масата, но изплака от болка, когато раздвижи ръцете си.
– Не мърдай, шейа. – Сам положи ръка на здравото й рамо, прик ...
– Не мърдай, шейа. – Сам положи ръка на здравото й рамо, прик ...
172
Адът беше настъпил за миг. Хората пищяха и бягаха навсякъде. Рамая хлипаше над тялото на баща си, докато Тамеш се опитваше да я изправи. Вещицата се беше дръпнала настрани и гледаше с най-добрата си имитация на ужас, докато морите летяха наоколо и сееха смърт. Сам също се беше постарал да изглежда д ...
261
Колкото повече се доближаваше до центъра, толкова повече стража виждаше. Двама хвърлиха някакъв предмет във въздуха и заловиха мора в магическа мрежа. Други трима някак бяха успели да счупят крилата на друга и я бяха наобиколили. Макар ръкавът на единия да бе изцапан с кръв, по всичко изглеждаше, че ...
201
В гърдите й напираше писък, но сякаш някой бе изтеглил всичкия въздух и тя не можеше да си поеме дъх. По периферията на зрението й започна да пулсира леден мрак, който се вклини в плътта й, направи крайниците й тежки и студени.
Писъците на града се смесиха с онези от балната зала в Рива. Бяха едновр ...
Писъците на града се смесиха с онези от балната зала в Рива. Бяха едновр ...
231
Светът мигом изчезна, събирайки се единствено в усещането за нея. Нищо друго нямаше значение – само това, че е тук, при него, че са заедно. Сякаш след цяла вечност Сам успя да се насили да прекъсне целувката, накъсвайки я на няколко малки, между които успя да я попита:
– Това значи ли, че ще ми пока ...
– Това значи ли, че ще ми пока ...
245
– Няма по-голяма чест от това да се вречете един на друг пред богинята на плодородието по време на пълнолуние. Така Нартия ви дава най-силната си благословия, а всички под нейната закрила винаги успяват да се намерят, дори и нещо да успее някак да ги раздели.
От дувара се подаваше наполовина женско ...
От дувара се подаваше наполовина женско ...
214
Без да пуска ръката й, Сам се изправи и тръгна по улицата. Първите няколко крачки се чувстваше слаб, но се постара да не залита, за да не тревожи Лизи. Щеше да се погрижи да се нахрани по-късно, а до тогава регенерацията щеше да се справи с травмите по самото тяло. В момента нямаше сила на земята, к ...
240
Сам се бе подготвил да настоява, така че сега побърза да се възползва от съгласието й. Туптящата болка зад очите му все още не бе утихнала след предните му опити да сподели информация, но това нямаше да го спре. Трябваше да я накара да разбере.
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въ ...
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въ ...
197
Хирса пристъпи напред и посегна към ръцете им, за да ги раздели.
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...
228
Когато пълната луна кацнеше точно на върха на най-високото минаре, част от имперския комплекс на върха на скалата, тогава започваше процесията от свещеници, придворни и магьосници, която следваше Лунния камък по пътя му към центъра на площада. Тогава започваше и истинското тържество, когато всички о ...
305
Елизабет усети нещо между гъделичкане и бодеж точно над сърцето. Същото, което всеки момент щеше да се пръсне.
Гвардейците отгърнаха завесата и застанаха от двете страни на трите стъпала, които водеха към павилиона. Чарли я бе инструктирал, че трябва да държи главата си наведена и да не поглежда ник ...
Гвардейците отгърнаха завесата и застанаха от двете страни на трите стъпала, които водеха към павилиона. Чарли я бе инструктирал, че трябва да държи главата си наведена и да не поглежда ник ...
220
Сам полагаше повече усилия от обикновено да изглежда спокоен. Усмихваше се на Велахе всеки път, когато вещицата го включеше в разговора. Играеше ролята си на горд чичо, който се разтапя от удоволствие и благодарност, че е поканен в ложата на а‘азвама. Всеки друг на негово място вероятно нямаше да се ...
201
– Хей! – поздрави го ентусиазирано Лизи. – Не очаквах да те видя въобще днес.
– Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: – Сама ли си?
– Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?
– И не чакаш никой да дойде?
Тя пок ...
– Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: – Сама ли си?
– Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?
– И не чакаш никой да дойде?
Тя пок ...
205
Както й беше обещал Чарли, стигнаха центъра за по-малко от час. Днес той нямаше почти нищо общо с голeмия площад, който беше свикнала да вижда. Обикновено зелените площи около Магьосническата кула бяха място за разходка на по-заможните жители на Ан Налат, но в момента тук бе точно толкова пълно с хо ...
205
Музика кънтеше от всяка улица, от всеки дом, магически увеличена, за да я чуят дори Боговете. Миризми на улична храна, идваща от стотиците новоизникнали сергии. Весели детски писъци, носещи се от още по-многобройните маси с различни играчки и магически джаджи. Много от търговците дори не си бяха нап ...
301
Тихо очакване изпълваше замрелите улици на Ан Налат, като вечерта преди Зимния празник в Рива. Гирлянди в различни цветове висяха от покриви и стени и свързваха като цветни мостове сградите, шарени фенери бяха окачени на местата на атешите, банери с различни вариации на „Луната да ви благослови!“, и ...
258
Сам заръча на Заян да се връща на поста си, преди двамата с Лизи да се качат до стаята на Гюлфан. Макар и видимо разочарован, че няма да може да задоволи любопитството си защо търсят Отговорника на пансиона посред нощ, стражът изглеждаше повече от доволен да престане да бъде пробождан между плешките ...
278
Малко повече от час по-късно старецът вече спеше след поредната доза лекарство. Захир им бе казал, че е сложил нещо упойващо, така че не очакваха да се събуди поне за няколко часа. Сам беше заключил апартамента дори и със заклинанията и постави задача на Франк да го следи от прозореца.
Сам и Лизи се ...
Сам и Лизи се ...
206
Неприятностите не ги подминаха съвсем и наобратно. Първо, двамата стражи на стълбището бяха започнали да се съвземат, така че Чарли трябваше да ги приспи отново. После друг гвардеец ги видя от края на един от коридорите. Този път преди който и да е от двамата да направи каквото и да е, мъжът побягна ...
285
Групата им продължи да върви необезпокоявано още няколко минути, като мошеника на привидно случаен принцип просто свиваше в някое от разклоненията. Накрая излязоха в някакво голямо помещение, от чиито стени и таван се отваряха малки и големи тръби и изливаха съдържанието си вътре. За да стане картин ...
364
Елизабет се бе качила на камък и наблюдаваше безмълвно мръсната, воняща вода, която се изтичаше в морето. Същата мръсна, воняща вода, която извираше на тънка, постоянна струя от издълбания в скалата тунел няколко метра над тях и която бе загладила камъка отдолу от годините, през които бе правила същ ...
314
Елизабет седеше облегната на възглавницата в леглото с разтворена на колената си книга. Бе една от новите, които купи днес. Вече бе стигнала до шестдесета страница, откакто се бе върнала от Рамая, но нямаше спомен да е прочела и едно изречение. Не помнеше и да е изгризала палеца си до кръв, но го от ...
159
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
