Shay
320 резултата
Само шест други момичета и едно момче преминаха успешно теста.
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
  213 
Елизабет бе сама в празна стая. Цветните стъкла на прозорците улавяха светлината на изгрева и къпеха белия под в ярки цветове. Каменен постамент без никакви украси стоеше в центъра на помещението, а върху него бе поставен дълбок сребърен съд. Девойката се огледа наоколо, но дори и някой да се криеше ...
  231 
Щом прекрачеше прага на храмът на Ну’Ахра, човек се озоваваше в просторна зала, огряна от топла светлина. Подът беше от бял мрамор, по който се преплитаха сини и сребърни нишки, стените бяха облицовани с мозайка от плочки в златно, тюркоазено и червено, а от таванът те наблюдаваха стенописи на Ну’Ах ...
  673 
Навън още беше тъмно. Хладният ветрец разлюлаваше завесите и носеше миризмата на море.
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
  253 
През следващата седмица Сам и Чарли идваха всеки ден. Флетчър, явно научил, че стражата няма да го притеснява чак толкова, я беше прегърнал здраво и й беше благодарил. Лизи просто се чувстваше щастлива, че за разнообразие тя е успяла да направи нещо хубаво за него. И двамата й бяха помогнали толкова ...
  547 
Верен на думата си, Франк остана още час, в който й обясни малко по-подробно за бариерите, но се ограничиха до теорията, тъй като магията й не се бе завърнала. Все още не бе толкова прецизна, колкото й се щеше. Можеше да се каже, че използваше атма повече като меч, отколкото като скалпел, а ако се о ...
  257 
Беше почти невъзможно за Лизи да пренасочи мислите си от разкритията, които току-що направи, към гостите. Една част от нея всъщност се изкуши да каже на Франк, че ще се престори, че не е тук, за да могат да поговорят още, но друга й напомни, че далширът не беше обикновен благородник, а принц. Принц, ...
  284 
Елизабет се протегна мързеливо в мекото легло.
Вече се будила веднъж преди няколко часа, но спомняйки си, че вече не работи за Аша, няма сърдит страшник и няма за какво да закъснява, просто се обърна на другата страна и продължи да спи. Сега, за първи път от ужасно много време, не я тормозеше никакв ...
  727 
На вратата се почука. Лизи вдигна глава напрегнато.
– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е с ...
  237 
Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...
  227 
Мошеникът влезе в кръчмата. Не беше хан или странноприемница, не беше дори ресторант. Беше кръчма – много хубава и чиста, в един от по-богатите квартали на града, но кръчма. Що за човек би убил един от най-богатите хора в града, ако не и в държавата, и след това би отишъл да запива в кръчма?! Имаше ...
  683 
Или какво е правил Чарли по време на последната мисия на Лизи и Финиан
Щом Финиан се нахрани, заяви, че се качва до стаята, за да вземе екипировката си. Лизи пък се опита да отсервира, но успя да вземе само своята чиния, защото Флетчър и Казра грабнаха всичко останало и го понесоха към кухнята и ник ...
  550 
Сам беше прекарал остатъка от деня, обяснявайки на вещицата какво се беше случило и защо се е наложило да убие съществото. Естествено използва появата на гвардейците, в лицето на Хирса, като нуждата да покрие следите. За щастие, Малора беше приела всичко добре и този път го пусна само след няколко ч ...
  547 
Бурята продължи още близо час, като постепенно отслабваше. Когато най-накрая приключи, лъчите на слънцето си проправиха път през цепнатините на вратата и залостените кепенци, позволявайки съвсем ясно да се види всичката мръсотия на дъното на езерото, в което се беше превърнал първият етаж. Облекчени ...
  514 
– Отвори очи, шейа. – познат, настойчив глас едва успя да надвика воя на бурята. – Погледни ме.
Елизабет вдигна глава и надникна над дюшека, боейки се да не би да й се е причуло. Когато видя силуетa на Франк, почти напълно прозрачен и блед, я заля облекчение, от което поне малко от топлината се завъ ...
  450 
Вятърът се беше засилил доста, докато Лизи се прибере в странноприемницата. Завихряше облачета пясък, хвърляйки го в очите на минувачите, буташе кепенците на прозорците и разсейваше топлината от сутрешните лъчи. За момичето носеше и някакво напрежение, което караше главата и да бучи и пръстите й да ...
  797 
Елизабет се събуди от усещането, че нещо не е наред, което упорито отказваше да си иде, колкото и тя да се опитваше да го прокуди. Първоначално не проумяваше какъв може да е проблемът, след като лежеше в чисто и меко легло и беше в сигурната прегръдка на Сам, но постепенно събитията от предната нощ ...
  563 
Елизабет не отвърна. Всъщност му се стори, че отново се замисля дали да не си тръгне.
– Наистина ли е толкова важно за теб? – попита го. Гласът й беше напрегнат, издавайки колко важен е този въпрос. – Не е някаква игра?
– Не е игра, амара. – отговори й тихо, а погледа му беше изцяло съсредоточен вър ...
  405 
Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се ...
  463 
Беше загубил доверието й. По-лошо – беше я наранил. Нажеженият нож в гърдите му се завъртя, като си спомни как се опитваше да сдържи сълзите си. Но беше много повече от това – тя искаше да скрие чувствата си от него. Както бе правила с баща си. Както правеше с Калахан и Франк. Но не и със Сам Казра. ...
  312 
Сам приклекна, поемайки тежестта на Лизи, когато тя се озова в ръцете му, и в миг я притисна силно към себе си, опитвайки се да си наложи с воля да се успокои. Повтори си няколко пъти, че тя най-сетне беше при него, а не висеше през прозореца или от стената, влачена от съществото и държейки се основ ...
  275 
Все едно я бе ударил гръм. Ушите й пищяха пронизително, карайки я да иска да се свие на кълбо и да стиска главата си. Вместо това обаче Елизабет се надигна на лакти и започна да се оглежда, мигайки на парцали в опит да види нещо повече от бледи силуети на бял фон.
Леглото бе запокитено на една стран ...
  427 
Вървяха мълчаливо, разминавайки се с все по-добре облечени мъже и жени, разхождащи се по все по-хубавите и широки улици, за да се приберат във все по-високите си и озеленени домове. Лизи не беше свикнала да се чувства като повлекана. Дори семейството й да не бе най-заможното, тя винаги се обличаше д ...
  263 
Елизабет не можеше да спре да си мисли за предстоящата среща със Сам. През деня усмивката почти не слизаше от лицето й, а през нощта, по време на тренировките с Франк, независимо колко сложни и напрегнати ставаха упражненията, в даден момент лицето на Казра изникваше в ума й и душата й започваше да ...
  504 
Сам целенасочено беше положил всички възможни усилия и беше впрегнал цялата си воля, за да не мисли за Елизабет. Беше трудно. Много по-трудно, отколкото си беше мислел, че ще е. След като прекара толкова много време с нея в съня, сега само за миг трябваше да се отпусне и Лизи веднага беше в мислите ...
  707 
Сам побърза да се отдалечи от Гилдията. Майсторът нямаше да го изхвърли или да се опита да го убие – беше твърде умен за това и знаеше, че Ка’Раим е колкото ценен, толкова и смъртоносен. Нямаше начин обаче да не му наложи някакво наказание след всичко това. Убиецът беше възнамерявал само да сплаши Р ...
  239 
Чарли не бе поискал да му каже кой е отговорен, но Сам го познаваше достатъчно добре, за да може да проследи стъпките му. Мошеникът държеше няколко магазина, един публичен дом и беше домакин на няколко игри, които се състояха на различни места. От всички държеше най-много на три или четири бизнеса.
...
  439 
– Дръж се прилично. – промърмори момичето на Казра.
– Ако и те се държат така. – изръмжа тихо в отговор, без да откъсва поглед от тях.
– Те винаги се държат добре. – каза му. Сръчка го с лакът и докато се усмихваше и махаше на гвардейците, прошепна остро: – Престани да им се мръщиш.
– Не ми харесва, ...
  667 
Елизабет се опита да скрие, че всъщност е тренирала месеци със съвсем различни оръжия от онова, което бяха ползвали предния път, но Сам не й позволи, притискайки я точно толкова, колкото да не може да се покаже като по-слаба. Момичето измисли няколко калпави оправдания в случай, че той все пак се за ...
  652 
Четири месеца и седемнадесет дни. Толкова прекара Елизабет в съня.
Или поне така й каза Франк, защото тя нямаше как да е сигурна. На моменти времето летеше, а друг път, особено накрая, се влачеше като гъст сироп.
Половината мина в изпробване на оръжия и в техники на ръкопашен бой и самозащита, докат ...
  418 
Или как Чарли се оказа със счупени ребра, след като беше отлъчен от Кантората
Чарлс Флетчър тръшна вратата и за един кратък момент се зачуди дали Сам ще му трябва за да изтреби всички арогантни копелета в Гилдията. Огънят в него много искаше да разбере. Мошеникът стисна ръцете си в юмруци и си налож ...
  213 
Беше любимата й торта, която винаги си купуваше, когато с Франсис и Марго излизаха на разходка. Лизи си мислеше, че ще й се размине с някое малко парче, но определено нямаше да споменава на Франк, че се е минал или пък да протестира, че не може да изяде всичко. Щеше да се натъпче. В крайна сметка ня ...
  590 
Елизабет се изправи с пуфтене и го последва бавно. Краката й бяха като от олово.
– Защо ми оставяш умората? – попита го, а когато той я погледна през рамо, допълни: – Заличаваш болката и нараняванията, но ми оставяш умората. Нали и тя не е истинска?
„Всичко си има цена, шейа, дори и на сън.“ – отвър ...
  315 
Елизабет не можеше да повярва, че Франк беше научил за чувствата ѝ към Сам. Не, че ги беше подушил по нея. Защото явно тя миришеше. Искаше ѝ се да потъне вдън земя всеки път, когато се сетеше за това. Същевременно беше безкрайно щастлива, че Казра няма засиленото обоняние на силуета и не можеше да я ...
  211 
Елизабет беше твърдо решена да направи всичко, за да овладее контрола над атмата си, което устройваше Сам идеално, понеже му даваше време, освен всичко друго, да я наблюдава. Беше се изненадал, когато тя усети толкова много от него. Знаеше, че в съня може да й предаде усещането за атмата си и как да ...
  565 
Елизабет отвори очи в съня.
Франк отново я беше извикал в кабинета си – това широко помещение, издълбано в скалите. Беше впечатляващо, мебелите бяха скъпи и с красива дърворезба, а гледката към лазурното море я беше запленила веднага, напомняйки й за дома. Беше направо смешно, че живееше на няколко ...
  551 
Когато Сам излезе от Кантората, Чарли вече си беше тръгнал. Нямаше да е трудно за убиеца да го намери, но чудесно разбираше желанието да си сам. Флетчър не държеше толкова много на работата си за Гилдията, нито пък на връзките, които бе изградил заради нея. Беше достатъчно хитър, за да си стъпи на к ...
  638 
Кабинетът не беше голям и беше осветен от четири малки атеша в ъглите на стаята. Покрай страничните стени бяха наредени множество столове, всеки с различни седалка и облегалка, от обикновени дървени столове, до луксозни тапицирани такива, които бяха почти като фотьойли. Всеки посетител в кабинета ся ...
  306 
Чарли забеляза още от сутринта, че и Сам, и Лизи не са в особено добро настроение днес. Честно казано, и за двамата това не беше нещо необичайно – Казра по принцип си гледаше все едно някой му е наръгал любимото тяло, което, според мошеника, за него беше еквивалентно на някой да му изсипе вино върху ...
  636 
Сам проследи с поглед как тя бързо се насочи към вратата, без дори да погледне назад. Стойката й беше приведена, влачеше единия си крак и едва стъпваше на него, а ръцете й бяха свити в юмруци. Елизабет се беше държала като уплашено животно. Той я беше накарал да се държи като такова. Мисълта накара ...
  183 
Предложения
: ??:??