yotovava

2,8 резултата

Пролетни клади

Беше пролет. Сред пъстрия цветен килим
луната разпусна сатенени плитки.
И косачът ме викна среднощ да косим
самодивска трева, оттатък върбите.
Той не ме и погледна, не попита дори ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поезия
942 13

Палечка

Тя е толкова, мъничка, Господи,
погледни я, като птичка e лека!
Та с подбити петички и боса
да не ходи по тая пътека
към рая ти – вдигни я на гръб. ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поезия » Философска
1.1K 16

Септемврийско халище

Дъждът пося студени семена
и шипката настръхна до червено.
Набъбна с плод, с изприщени листа,
от тихата му ласка подлудена.
Небето счупи свойто огледало ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поезия
711 12

Горещници

Косите рижи на лятото разстилат се в сенки край пътя
и шушнат нозете му сламени в кукурузени стройни стебла.
Жената на Юли премята вързоп от папурени пръти,
обрамчен с престилка от макове, привързан от житния шал.
В очите ù две детелини и смях от пърпорещи птици ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поезия » Философска
907 13

Вик

Денят се шмугна като плъх,
зад ъгъла завърна слисан,
нахапа залеза до кръв,
въздиха му обърна в писък.
Като мишена с бодната стрела ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поезия
1.1K 19

Мълчание

Разпуква огънят като цвят.
Облизва комина порутен.
А небето е бяло до смърт.
И снегът е добър и уютен.
От пукот до пукот кърви ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поезия
839 12

Миниатюра

Изваля се... По-кратко от вик.
По-тихо от дъх на мушица.
И неделният дъжд мъченик
скърпи в длани примряла душица
– само капка по лист от лоза, ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поезия » Философска
851 10