Разкази - Проза

Тезей

Тезей напредваше бавно през тесните коридори. Вървеше като по навик, като в полусън и сякаш вече не помнеше защо се бе впуснал сред тези тъмни каменни сводове. Спомняше си, че трябваше да убие Астерий, изчадието на Пасифея – съпругата на Минос, – но вече му беше все едно дали ще изпълни задачата, с ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-20T10:14:20+02:00 979 3

Лебедова песен (Скулптор)

СКУЛПТОР
Случваше се понякога мама, седнала пред стана, преплитайки една нишка с друга в основата на килима, да се обърне към мене и да ми каже:
– Хайде, Ангеле, попей ми, че като продам килима в някоя къща, хоро да играят хората върху него. Като стъпват, песни да се чуват.
– Не ми се пее, мамо...
– ...

purko59

Проза » Разкази

2012-12-19T23:26:51+02:00 951 1 8

Като в приказките

- Добро утро, господин Мартин! Съобщенията и кафето ви, както винаги.
- Добро и на теб, Марта! Благодаря! Какво бих правил без теб? – усмихна се и влезе в кабинета.
Габриел Мартин беше преуспял млад мъж, собственик на спортен вестник. Преди повече от 6 год. посети нашето Черноморие и се влюби от пръ ...

alexgrau

Проза » Разкази

2012-12-19T19:52:04+02:00 1.6K 29

Зима с полъх на любов

Отново беше зима и студът бе сковал града. Празничните светлини бяха окачени и ледените пързалки бяха препълнени. Кристиян и приятелите му и тази година не изневериха на традицията си да посетят ледената пързалка на втората седмица след нейното сезонно откриване. Кристиян бе високо и добре сложено м ...

mihaelak22

Проза » Разкази

2012-12-19T19:38:36+02:00 1.2K

Никотинова принцесо

На мен ли ми се струваше, или тялото ù бе като цигарен дим.
Прозрачно, леко, ефирно. Прозираше светлина през порите, през ръцете. Мислите не се задържаха, а падаха и се чупеха със страшен пукот. Времето спираше в ръцете ù. Не успяваше да съществува животът във вените, в очите ù умираше нищото. Тя се ...

bfmv666

Проза » Разкази

2012-12-19T19:17:59+02:00 1K

Демиургът

Демиургът гледаше внимателно света, който беше създал. Този разкошен свят, роден от неговата мисъл и воля, изваян педантично до най-малките детайли с безкрайна любов и старание. Пред него се простираха обширните равнини, жълтеещите поля, тучните долини през които се плискаха пенливи потоци, тръгващи ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-19T18:07:25+02:00 982 3

Толкова буквално

Оня ден случайно налетях на най-близкия си приятел от детинство. Запрегръщахме се, пък си викаме – гледай какво нещо е живота, значи. Години наред си близък с един човек, като близнаци сте, дето се вика, пък после така се стичат обстоятелствата, че прекъсвате всякаква връзка.
Ей и ние така – още от ...

hristam

Проза » Разкази

2012-12-18T16:53:27+02:00 856

Очакване

Седеше по хавлия на края на леглото и гледаше огънчето на цигарата. За първи път то не потрепваше. Обикновено му трябваха доста усилия, за да овладее усещането за напрежение – малко сковаващо, но и някак приятно – което го обземаше винаги, когато му предстоеше да я види, когато беше с нея. На негова ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-16T17:17:34+02:00 1.2K 8

Победителят

Чувстваше се малко нервен, защото това му беше първото представяне на новия модел прахосмукачка. Беше прекарал не малко време следобеда в подготовка за това важно за него събитие и специално се беше издокарал за случая. Бивш служител в куриерска фирма, бивш пощальон, само със средно образование, но ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-15T21:21:06+02:00 963 5

Полет

Утрото едва настъпваше. Слънцето се издигаше лениво в небето и обгръщаше с
ласките си красивите зелени планини. Реката нетърпеливо чакаше да види отново
топлия му образ. Птиците се събуждаха. Започваха да излизат от гнездата си и да
запяват омайни песни. Слънчогледите също се събуждаха, усмихнати, ч ...

Boyan

Проза » Разкази

2012-12-15T21:15:06+02:00 888

Тя е само на дванайсет

Много хора си мислят, че няма нищо по-хубаво от семейна двойка, която напълно споделя живота си и в личен, и в професионален план. Че като са дует в живота, е истинска божия благодат да са дует и в работата си.
По едно време така си мислех и аз, съзерцавайки известните изпълнителски дуети на концерт ...

hristam

Проза » Разкази

2012-12-15T20:35:27+02:00 984 4

Балада за един несретник

Януарският вятър виеше из мърлявите каменни улички на Левия бряг, а мъждукащите тук-там фенери не успяваха да изплашат тъмнината между стените на къщите, притиснати от дървените прогнили надстройки, до които се стигаше по скрибуцащи стълби. В тесните процепи между изкорубените покриви нямаше небе, с ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-14T14:04:18+02:00 920 8

Тристранното споразумение или как бе измислен ловът на мечти

Бо стоеше отегчен на една от многото синьо-лилави скали с остри ръбове, гледащи към долината на лунните спомени. Тя представляваше пуста местност, с няколко средно големи кратера, издълбани от риби – сухотворки. Те бяха непретенциозни същества, обитаващи скалисти райони. Не напускаха често скривалищ ...

tabyy

Проза » Разкази

2012-12-14T13:53:53+02:00 1.2K 1

Неволна грешка

НЕВОЛНА ГРЕШКА
Разказ за това как да постъпваме, когато не знаем как
ОПРЕДЕЛЕНИЕ за Грешник:
Грешник - човек, на който постъпките му могат да се квалифицират като грехове. Като синоними в речниците са дадени виновник, провинен, престъпник, подсъдим, злосторник, нарушител
Грях е постъпка, действие, к ...

МАРК

Проза » Разкази

2012-12-14T11:40:12+02:00 1.4K 1

Черен сняг

Лазар вървеше най-отпред. След него бяха майка му и баща му, а зад тях вървяха майката и бащата на Елена. А след тях още стотици стъпки отъпкваха снега. Цялото село искаше да изпрати момичето.
Вятърът бе тъй силен, че черното палто на Лазар се вееше зад него и му придаваше един страшен вид. По гъста ...

Lenard

Проза » Разкази

2012-12-14T11:30:57+02:00 1.2K 2

Страсти

Посветено на
на всички паднали героини в тази обречена битка
Запознайте се с Калина. Жена на 43 години, хубавка, по-скоро сочна, не дебела. Неомъжена, не че нямаше кандидати, просто личен избор. Работата ú носеше добър доход. Приятели малко, но качествени.
Та нашето момиче веднъж се докосна до социа ...

suleimo

Проза » Разкази

2012-12-14T11:26:15+02:00 2.1K 11

Когато мирише на ошав и топла пита

И друг път съм преразказвала спомените на майка ми. А тя е една сладкодумна, пък и разказва много картинно, та понякога, аха, и да усетиш как наоколо ти замирисва на нещо, случило се преди 60-70 години. Така и сега. Идат празници и тя се сеща за Бъдни вечери Коледа.
- Да, ама тогава ги празнувахме п ...

latinka

Проза » Разкази

2012-12-14T10:44:33+02:00 960 2

Истински ли е дядо Коледа?

- Мамо! – попита ме малката. – Ти вярваш ли, че дядо Коледа е истински?!
Сам по себе си въпросът ù не ме учудва. Тя е на осем и половина години и вече, съвсем нормално, има своите съмнения.
От известно време слуша какво говорят другите деца, обмисля и току ми зададе някой въпрос.
Онзи ден разглеждаш ...

Aksi

Проза » Разкази

2012-12-14T10:34:43+02:00 2.5K 2

Животоспасяващо

Трябваше да ù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това, когато се запознахме, тя си имаше приятел, по-късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...

hristam

Проза » Разкази

2012-12-14T10:28:52+02:00 965 2

Изследователи

– Всички системи са в изправност, двигателите работят нормално.
– Радиовръзката е чиста, радарът – също.
– Чудесно. Провери ли кислорода, Джон?
– Да, всичко е наред.
Двамата изследователи погледнаха назад към кораба-майка, който незабелязано се смаляваше и се превръщаше в бяла люспа, повдигана и спу ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-13T11:10:51+02:00 800 5

Провидението

Вървеше из полето, отвъд последните къщи на Браунау ам Ин, където беше далеч от своите земляци и където обикновено дишаше някак по-леко. Слаб, съсухрен и сив, побелялата му неподстригвана скоро рехава като на старец коса се вееше на хладния ноемврийски вятър, а беше едва на четиридесет и три. Тежък ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2012-12-12T12:29:18+02:00 884 4

Ранена и спасена

Ето я. Да, точно тя, момичето с чашата. Допряла я съвсем леко до устните, но
не отпива. Погледът й е вперен някъде в пространството, никой не знае къде точно.
Наоколо звучат весели ритми от 90-те. Вдигат се тостове и наздравици.
Но защо ли тя не се включва във веселбата...
Наближаваше 00:00 и някой ...

popolinoo

Проза » Разкази

2012-12-11T18:35:53+02:00 916 3

Маймунска история

Една глупава маймунска история
(Може да има и други, но аз измислих само тая)
Драги читателю, не обръщай внимание на заглавието. То си е чиста измислица на автора, която не заангажирва никого с нищо. По-важното е да се запознаете със съдържанието на разказа, та затова, ако имате време и търпение, пр ...

D2345678

Проза » Разкази

2012-12-11T12:43:54+02:00 1.7K 3

Лебедова песен (На сцената)

НА СЦЕНАТА
И така. Реши Бог, който беше изоставен и нещастен, ангел да ме направи и го стори. Не знам защо – за добро ли за зло ли, ама така стана. Сигурно да не е сам в бедите си, да има кой да му каже добра дума, когато остарее. Ама неговите години не се измерват с времето на земните хора и никой ...

purko59

Проза » Разкази

2012-12-11T11:46:21+02:00 895 8

Яна

Яна е на 16. Има синя коса и големи, детски очи.
И както всеки човек, който излъчва невинност, и нея избягват да я гледат в очите, защото си мислят, че кирливите им ризи ще излязат наяве. Те, човеците, най се страхуват от лошото мнение за тях.
И бездруго нея рядко някой я заговаря. А стане ли дума з ...

myav

Проза » Разкази

2012-12-11T11:17:58+02:00 1K

Призована

Това, което ще Ви разкажа, се случи преди няколко години. Не е за хора със слаби сърца. Предупредени сте!
Денят беше осми март. С приятелки решихме да се забавляваме в произволен бар. Нямахме резервация никъде, а сами разбирате, че в ден като този шансът е минимален. За наш късмет намерихме свободно ...

suleimo

Проза » Разкази

2012-12-09T23:05:42+02:00 1.3K 14

Да сънуваш страхове

В градинката зад гимназията съм. Онази – грозната, в която само уличните кучета и наркоманите ходят. Небето е сиво и тежко. Иззад някакво дърво се показва Тошко. Никога не съм го харесвал – кльощавите хора винаги са ми изглеждали злобни. Той ми се хили ехидно и нищо не казва. Сигурен съм, че е намис ...

morigana

Проза » Разкази

2012-12-09T22:42:25+02:00 1.3K 1 2

Писмо до местния "екстрасенс"

Уважаеми Господине!
Да, да! Вие! С втренчените синьозелени очи, зачервено лице и розовочервена тениска! Да, Вие, който ни срещнахте онази вечер на гара Церово! (Церово ли беше?). Да, Вие, който седнахте безцеремонно да си допиете джинчето на нашата маса и много държахте да си поговорим! Ама само как ...

670301

Проза » Разкази

2012-12-09T21:51:18+02:00 774 1

Когато любовта се шегува

Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...

hristam

Проза » Разкази

2012-12-09T13:40:39+02:00 1.1K 5

Грозната свобода (Кралска народна приказка)

Имало едно време едно кралство. В него живеела неземно грозна принцеса. Тя никога не излизала навън, но не заради това, че била много грозна, а защото кралството било изключително малко. То било толкова малко, че хората в него се чудели как да се сместят. Да излезеш на улицата се приемало за истинск ...

MoonflowerTani

Проза » Разкази

2012-12-09T13:30:18+02:00 1K 1

Снимка

Снимка
Часът минаваше седем вечерта. Тъй като беше месец декември, нощта вече беше обвила земята с тъмната си прегръдка. Времето беше облачно и нито една звезда не се виждаше.
По заледения път от София към Сандански се движеше сама кола. Бяха ù пуснати дългите фарове, за да се вижда по-добре пътя. В ...

soundsanin

Проза » Разкази

2012-12-09T11:59:48+02:00 1.6K 2

Хубав ден

Хубав ден
- Какво правиш?
- Че на какво ти прилича?
- На нещо, което само слепите може да погледнат, защото и без това вече са слепи.
– Какво? Стига бе! Супер е! Е, не е толкова ужасно... Ох, боже, зарежи! ...

talantliva2

Проза » Разкази

2012-12-09T11:46:57+02:00 621

Дядо Стефчо гледа

Дядо Стефчо, не че не обичаше да си говори с хората, просто не виждаше голям смисъл от това. Имаше си своята тридесетгодишна, продънена кушетка за любовница и телевизора си NEO за другар. Стана фен на телевизията още в зората на демокрацията. Другите хора вдигаха революция, деляха се, събираха се, а ...

morigana

Проза » Разкази

2012-12-07T19:40:41+02:00 3.2K 4

Почти истинска история

Бях студентка първи курс, когато ми се случи това, за което само бях слушала, чела и гледала по филмите. Говоря за любов от пръв поглед.
Още от ученичка, като върла фенка на розовата литература, не само бях теоретично много подготвена по тоя въпрос, но и колко пъти мислено съм я изживявала!
И сигурн ...

hristam

Проза » Разкази

2012-12-07T14:43:12+02:00 1K 3

Крал Артур и караконджулите

Колко пъти съм се чудил след поредния мутраджийски сериал или просто след прочитането на новините – откъде се взеха тези изроди. Убийци, насилници, търговци на роби, продаващи даже неродените деца. Откъде изникнаха тези караконджули и защо се разположиха в китната ни родина. Понякога имаш чувството, ...

B

Проза » Разкази

2012-12-07T10:55:24+02:00 1.3K 6

Неговата Гледна Точка

Честно да ви кажа, не съм го планирал да стане така!
Вярно е, че обичам жените и никога не съм могъл да отказвам, а моя ли е вината, че винаги са ме харесвали?!
Вероятно е защото съм кавалер във всяко едно отношение и доста често, когато съм мил с една жена, дори не мисля за секс, е, не, че не мисля ...

Aksi

Проза » Разкази

2012-12-06T19:22:04+02:00 1.2K 5

Лебедова песен (Сантасе)

САНТАСЕ*
После започна детството ми. Аз, между другото, много малко неща вече си спомням от тогава, може би защото веднъж помолих Бога да ме остави завинаги дете. Него го бяха пръждосали от село, ама изглежда ме е чул от някъде и беше решил да изпълни молбата ми. Даже и добра служба ми отреди, ангел ...

purko59

Проза » Разкази

2012-12-06T19:11:15+02:00 1.1K 13

Бягството на Софи

Студът щипеше лицата на случайните минувачи и те отминаваха забързано, без да забележат зад високата ограда на училището сгушеното на стълбите момиченце. То изглеждаше дребно за своите шест години. Настръхнало в избелялото си яке, седеше неподвижно и вече не чувстваше ръцете и краката си. След дълго ...

absent

Проза » Разкази

2012-12-06T15:26:03+02:00 951 2

Бягайте, змии и гущери!

Бягайте, змии и гущери!
Разказ
- Ееее....пак си се разработила, празник е!
- Да, днес е Благовец, чисти се, събират се боклуците от къщи и се изгарят. Жените трябва да викат: „бягайте, змии и гущери! Къщата да ми е чиста.”...Ти къде? Да не отиваш при майкини си на село?
Тодора, или Дора по градски, ...

theironlady

Проза » Разкази

2012-12-06T14:39:50+02:00 1.8K 4

Сън

Сън
Вятърът препускаше в спокоен галоп по земната ширина, галейки листата и тревата, които звънливо му отговаряха във весел, тих хор. Звездите ярко шептяха на спящия свят неразказни приказки, а пълната Луна приканваше онези, що Сънчо тази нощ не посети, към новите вечни загатки на живота.
Благоухани ...

velislava111

Проза » Разкази

2012-12-05T14:02:31+02:00 1.2K