Разкази - Проза

Празник на Любовта

Днес, скъпи читатели, ще посветя рубриката си на 14 Февруари - Свети Валентин - денят на влюбените. Но нека се разходим по софийските улици, за да разберем какво наистина представлява този ден за хората.
Първо срещнах една жена на крехката възраст от 82 години. Естествено, с такъв скромен житейски о ...

create_illusion

Проза » Разкази

2013-02-06T14:38:14+02:00 1K 2

Две сестри

- Вие близначки ли сте? – питаха ги най-често, когато бяха малки. Двете толкова си приличаха, бяха неразделни. Разликата помежду им беше четири години, но въпреки това майка им ги обличаше еднакво и те наистина си приличаха.
По-голямата обожаваше да бъдат оприличавани на близначки, като бяха малки, ...

thewriter92

Проза » Разкази

2013-02-06T07:56:26+02:00 1.5K

Баща ми

Бях малка, когато загубих баща си. Той не беше лош човек. Винаги помагаше, когато някой го помоли, е да изглеждаше като едно голямо мече и гледаше като най-злобното животно, но все пак беше мил. Още помня усмивката му и парфюма му. Тези всекидневни жестове и движения, които правеше с лекота. Гласа м ...

soaddicted

Проза » Разкази

2013-02-05T21:23:31+02:00 838 3

Недоразумение

Кейт реши да замине на двуседмична почивка. Беше ù омръзнало от всичко - проблемите в работата, дрязгите с шефа и несполучливата ù връзка
със Антонио. "Антонио" - помисли си тя, и се сети, че днес му беше обещала да се видят. Посегна към телефона и набра номера му. Не след дълго той
вдигна: - Ало, д ...

^ScaRy_Girl^

Проза » Разкази

2013-02-05T19:45:10+02:00 997

Отпуск

ОТПУСК
Радо беше в домашен отпуск за първи ден и гледаше в общежитието малката си дъщеричка. Синът му беше на село, а съпругата му на работа. Телефонът в портиерната иззвъня.
- Обаждаме се от Военна полиция. Търсим Радо от 103- та стая.
- Момент сега ще го извикам – отговори служителката.
- Радо е. ...

fric65

Проза » Разкази

2013-02-05T11:33:04+02:00 1K

Проверката

Работният му ден беше приключил и Лъчезар вървеше към вкъщи. Нямаше закъде да бърза и искаше да се раздвижи след дългите часове, прекарани зад бюрото. По улицата имаше доста хора и въпреки градската шумотевица, хаотичното движение наоколо създаваше у него приятно усещане за живот. Зяпаше разсеяно ви ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-02-05T10:24:26+02:00 1.1K 3

Историята на разбитото ми сърце

Настъпи поредният скучен понеделник, в който трябваше да стана рано сутринта и да се приготвя за лекции по химия. Алармата звънна точно в 6:00, но аз бях вече буден, мислейки за доста неща. Станах, влязох в банята, взимайки си горещ душ и се облякох. Навън отново беше доста студено. Излязох набързо ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

2013-02-03T10:16:51+02:00 1.2K

Надеждата умира последна

Пуст град, мрачни улици, пропити със самота… Мразя, когато вали. Всичко е някак потискащо, някак тъжно. Стоя вкъщи отново сама, заключена в убежището си - моята стая, и отново претеглям всички факти на ум, опитвайки се да спра да мисля колко съм самотна. Оглеждам се наоколо и погледът ми спира върху ...

liliyan

Проза » Разкази

2013-02-02T23:14:16+02:00 617 2

Тремор

---
Тинка с мъка избута Панталей встрани от групата на най-близките опечалени. Тялото ù, средно на ръст, се справи стоически с поредното предизвикателство на количката. Панталей искрено се възхищаваше на усърдието и ината, с които тази жена превръщаше всяко усилие в игра. Изящните вълни в косата ù в ...

stenli499

Проза » Разкази

2013-02-02T13:03:03+02:00 1K 14

Фалконети

ФАЛКОНЕТИ
Притиснато от всички страни със стръмни склонове, обрасло в треволяк и бурени, едно местенце от около двадесет метра в диаметър, събираше и изпращаше цели пет улички, по които селяните посрещаха и провождаха стоката си рано сутрин и късно вечер. Петте къщи на петте ъгъла приличаха на стопа ...

purko59

Проза » Разкази

2013-02-02T11:22:22+02:00 2.9K 15

Той

Е, реших че и аз мога да напиша нещо. Не съм писателка и може би това е първият път, в който пиша нещо такова. Исках да ви разкажа как ТОЙ дойде и промени всичко, как след него нищо не беше същото. Това не е някоя сълзлива история за двама влюбени, които заживяват щастливо. Искам да разкажа как той, ...

soaddicted

Проза » Разкази

2013-02-02T00:18:51+02:00 929 1

Човешка топлина

Утрото бе мрачно и облаците се стелеха ниско. Валеше дъжд. Хората, сгушени и мрачни, с наведени глави, се бореха с калта и маранята.
След обяд облаците се вдигнаха и планината сякаш дойде до нас, за да ни покаже своето величие и красота. Слънцето проблясваше между облаците и хората се появиха по ули ...

vyatur13

Проза » Разкази

2013-02-02T00:09:54+02:00 756 8

Човек без име

Човек без име
5.00 сутринта. По улица „Джон Ленън” нямаше жива душа. Уличните лампи светеха, опитващи се да разсеят нощният мрак. Тишината цареше, необичайно необезпокоявана за улица като тази… От година живеех на нея, ала подобно нещо не се бе случвало досега. Обикновено тук гъмжеше от пияни студен ...

Hristoskova

Проза » Разкази

2013-01-30T22:36:56+02:00 1.5K 2

Соната за глухия цар

„Цигуларят е глух и се свири по памет”
Яна Кременска
Старият музикант бе започнал да оглушава и чуваше само ехото от вътрешните си симфонии. Вече нямаше къде да се дене, нито къде да дене излишъците и този излишък от вътрешни симфонии се превръщаше в безбрежно хиатуо, където трудно се намира точният ...

radi.

Проза » Разкази

2013-01-30T22:11:22+02:00 1K 5

Една дъга

Една дъга
Прибирах се. Беше от онези тъжни и мудни следобеди, в които ти се иска просто да легнеш в леглото и да спиш. Слънцето се беше покатерило едвам-едвам върху един тъмен облак и огряваше вяло полята около магистралата, върху която шофирах. Изсъхналата трева, унило накланяща глава, придобиваше ...

LeadFoot

Проза » Разкази

2013-01-29T21:21:42+02:00 1K 2

Кървав дъжд

Беше два часа следобед и повечето хора в селото си почиваха след обилния обяд – нещо, което можеха да си позволят едва от три дена. Да уточня, става въпрос за обяда, а не за почивката. Те и преди си почиваха, ама предимно на гладно. Сега дори дървата почти никой не пестеше, с изключение на две непоп ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2013-01-29T19:18:14+02:00 865 1

За чест и слава на името

Какво ли би станало от мен, ако в живота ми не присъстваше безспорният авторитет на братовчедка ми Руслана? Нищо! Категорично нищо! Тя, милата, мислеше за всичко и винаги изтъкваше, че извайва нещата, аз действам с нея и когато поотрасна, плодовете от тези действия ще ми дойдат като харизани.
Не пом ...

latinka

Проза » Разкази

2013-01-29T16:26:22+02:00 889 2

Заради "Декамерон"

Лошото на смахнатите неща, които ти се случват е, че не винаги успяваш да ги видиш откъм забавната им страна. Виж, ако тази история се беше случила на някоя моя позната, със сигурност щях да се забавлявам страхотно. Щях да изпробвам чувството си за хумор по всички възможни аспекти от събитието.
Само ...

hristam

Проза » Разкази

2013-01-29T15:06:53+02:00 1.1K 5

Майтапът настрана

Как мислите, може ли човек да живее със съзнанието, че ще умре и да изпитва естетическо удоволствие и пълно удовлетворение от живота? Може ли? Според мен, не може, освен ако.. Ето сега именно това е отговорът на отговорите. Отговорът, който е един от най-съществените не само за нас, а и за бъдещите ...

Lebovski

Проза » Разкази

2013-01-27T14:49:06+02:00 899 5

Сиянието

Седяхме умълчани пред чашките димящо кафе. Дончо се бе загледал в големия аквариум, осветен от зеленото, дискретно осветление. Той бе голям колкото човешки ръст, поставен в дъното на обширното помещение. Няколко червени рибки плуваха вяло в него сред кичури от изкуствени водорасли и малки купчини от ...

merlin

Проза » Разкази

2013-01-27T14:26:13+02:00 1.1K 2

Иконите на баба Фота

Валеше от зарана. Бели парцали завиваха малката купчина букови вършини на двора. Снегът се промъкваше по куците стъпки на старицата. Заглаждаше ги. Това, що оставяха петите на вълнените ú чорапи, побеляваше. Бързаше да насече дърва, за да накладе огънче за опепеленото голошарче до продънената печка. ...

azura_luna

Проза » Разкази

2013-01-27T11:33:08+02:00 2K 11

Ако можех

Валдемар, учителят по литература, машинално преглеждаше домашните, докато погледът му не се спря на един разказ.
Видимо впечатлен, го изчете на един дъх.
Струваше му се невероятно дванадесетгодишно момче да измисли и поднесе по такъв начин историята.
На следващия ден срещна Ханс в коридора и попита ...

satanas

Проза » Разкази

2013-01-27T10:58:30+02:00 763 2

Цеца

- Ела по-раничко другия петък, хем ще се видим и ще те черпя по едно винце. – адвокат Стоименов плъзна поглед по едрата снага на Цеца. Младата жена поруменя и побърза да се сбогува, наведе глава и грабна двете найлонови торби, пълни с боклук, които чакаха до входната врата.
Всеки петък почистваше ка ...

valia1771

Проза » Разкази

2013-01-27T10:18:10+02:00 1.3K 14

Най-новите технологии

Сигурно знаете какво приятно изживяване е да срещнеш неочаквано най–добрия си приятел, с когото от дълго време не сте се виждали. За него знаех само, че преди години замина на работа в чужбина, и оттогава нямахме никаква връзка. А в училище седяхме на един чин и толкова бяхме сходни по мислене и тем ...

hristam

Проза » Разкази

2013-01-26T11:22:37+02:00 965 2

Черно-бели сънища

Битие 37:5
"А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха."
Здравейте, г-н Д.!
Отдавна имах намерение да се свържа с Вас, но все не съумявах да събера достатъчно смелост. До днес. Тази сутрин реших, че няма повече да отлагам, защото независимо от всичките положени от мен усилия, не ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2013-01-26T11:09:41+02:00 1.1K 2

Лазура - 4 част

Не можеше да заспи. Вън фучеше и виелицата сякаш с това "фиуу, фиуууу" ú говореше нещо. Стана, пусна си тиха музика, затвори очи и се видя в онова селце Боженци. Как Митко пое дланта ú в своята и дълго я разхождаше из селото, а после пак ръка в ръка, излезли извън селцето, го наблюдаваха сгушено в д ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2013-01-25T11:28:50+02:00 973 10

Вечер над града

Последните виолетови отблясъци на деня чезнеха в далечината над булеварда, малко по малко неоновите светлини озаряваха нощта, хората бързаха да се приберат по домовете си или тепърва излизаха, за да се отдадат на забавления, изпълваха тротоарите, носеха торби с продукти, раници, цветя, дипломатическ ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-01-25T11:14:01+02:00 1.2K 10

В миг на вдъхновение

Запленена дали?
Тъмна стая, огряна от пламъчето на живота, светлинката, която беше така близо и така далече.
Догаряща свещ, изпълнена с надежда, копнееща, но примиряваща се с живота. Дете с големи сиви очи и медно руси коси с надежда поглежда към майка си. Какво да види? Красива жена, изпълнена с тр ...

WORDS

Проза » Разкази

2013-01-25T07:51:29+02:00 1.4K

Лазура - 3 част

Лятото беше в разгара си. Нощите станаха хладни. Чувстваше се, как като тънко стъкло, ще се пропука и ще нахлуе есента. Все още имаше топли дни, но в квартирата на Лазура не влизаше слънце, не виждаше нито изгревите, нито залезите. През дневната виждаше парче небе, но блока отсреща скриваше залезите ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2013-01-24T13:56:47+02:00 1.2K 6

Един час преди Коледа – 3

В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше обичайната суматоха. Старецът се опитваше да разсмива гостите си с изтъркани лафове и безсолни шеги, които считаше за особено остроумни. Любовта, Здравето, Късмета и Успеха го слушаха с видим интерес, кимаха любезно и от време на време хвърляха скришни и ...

valia1771

Проза » Разкази

2013-01-23T23:43:06+02:00 1K 7

Лазура - 2 част

Отдавна се беше свечерило и дворът тъмнееше в сенки, а Лазура, седнала на прага, вторачила поглед в далечината, не сещаше, че денят си е тръгнал, че слънцето отдавна залезе и се спусна мрак. Мислите ú летяха в друго време и в друг свят. Пред очите ú бяха годините на младостта ú, когато детето ú беше ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2013-01-23T20:40:36+02:00 807 3

Подаръкът

Гледах я, седнала на пейката в парка, и не можех да повярвам на очите си. Не бях я виждал повече от двайсет години. Моята голяма любов.
Бяхме още ученици, почти деца, когато започна всичко. Що бой съм отнесъл заради нея! Беше най-красивото момиче в цялото училище, и, разбира се, винаги в центъра на ...

hristam

Проза » Разкази

2013-01-23T11:35:44+02:00 1.1K 5

Когато филмите се оглеждат в живота

КОГАТО ФИЛМИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАТ В ЖИВОТА...
Първата любов ръжда не хваща!... Никой не знае защо е така... Може би, защото е най- чиста, без примеси, 100 каратова... Може би, защото често е неосъществима, нелогична или вечна, единствена, зряла... Тази, която носи удовлетворение и пълнота, радост, щастие и ...

gOra

Проза » Разкази

2013-01-22T23:23:30+02:00 1K 1

Пепел от цигара

Стана, запали цигара и се взря в разпилените снимки.
От пожълтелите фотоси го гледаха образите на познати и приятели, съхранени в съзнанието му точно по този начин.
Неузнаваеми към момента, но така близки на хартията.
Годините на буйна младост стискаха с всичка сила снимките, сякаш се бореха с неумо ...

satanas

Проза » Разкази

2013-01-22T20:11:00+02:00 880

Любов

Някъде из България...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседани ...

Darkness23

Проза » Разкази

2013-01-22T19:52:47+02:00 1.1K 3

Забежка

. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...

M1234567891

Проза » Разкази

2013-01-22T15:59:25+02:00 1.9K 8

Букви във вятъра

По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-01-22T12:48:43+02:00 1.1K 9

Истината

От вчера вали. Вали бавно, тихо, монотонно, както в душата му и настроението му в последната година. Много малко неща го радваха вече Остаряваше ли, или беше нещо временно, Камен не знаеше. Все си казваше, че трябва да се вземе в ръце и да гледа по-ведро на света около себе си, но така се получаваше ...

smile1

Проза » Разкази

2013-01-20T17:28:35+02:00 1K 2

Жажда за живот

Той седеше с прегънати колена върху първото стъпало пред входа на къщата си. Кротък старец, почернял като изгорен лист хартия, слаб и непохватен, но с необичайно живи очи. Всички вени по ръцете му тъмнееха от старост и от усилията да държи бастуна от белено дърво. Приличаше на птица, уморена от дълг ...

svdonchev

Проза » Разкази

2013-01-20T13:51:14+02:00 1.9K 3

Приятелки

Анелия хлопна входната врата и огледа. Уютният ú някога апартамент тънеше в хаос. Поддържаше го, но сега нямаше сили да се занимава с нищо. Тръсна се на кревата и се сви на кълбо. Нямаше да плаче. Мразеше това. Погледна косо към прозореца. Слънцето огряваше стаята, беше неделя, но това не я интересу ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-01-20T09:40:42+02:00 1.3K 6