inakrein (Илияна Каракочева)
245 2290
15.04.2010 г., 1:09 ч.

Несвободната свобода на Твореца 

  Есета » Други
2167 0 11
1 мин за четене

Творецът е човешко същество –  с право  да бъде себе си, да избира, да  съзидава. Колкото повече търси,  колкото по-дълго върви към хоризонтите на душата си, толкова по-илюзорно е достигането до онзи Едем, за който  мечтае.

Дяволът в образа на Компромиси го следва по петите, изкушавайки го със слава, безсмъртие и шедьоври, които никой  преди това не е написал.

Свободен ли е всъщност Творецът да каже своето „Не” и „Да”? С колко условности е обвързано перото му и колко широко са отворени очите на Душата му  да види истината и да прозре лъжата?

Творецът има  право да пише или не, да публикува или не. Единственото, което не може да прави, е да не твори. Спре ли, изневерява на себе си, а това е най-страшното предателство и за него максимата ”Човешко е да се греши, божествено – да се прощава" не важи.

Когато една врата се затвори, Господ отваря друга. Не е трагедия Творецът да се окаже пред затръшната врата. Важното е  да знае, че винаги има и други  и да ги търси.

 Защото Творецът е най-истински свободен, когато, окован в своята несвобода да бъде Сам хоризонт на душата си, я разпъва на кръст, прощава чуждите грешки, а от своите сковава  поредна Голгота, на която  разсича мисъл и чувство, а после  възкръсва чрез тях в творбите си, оковавайки и освобождавайки с думи онзи Дух, онзи Дъх, чрез който  личността е избрала  Благословията и Проклятието да бъде Творец.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??