Несвободната свобода на Твореца
Творецът е човешко същество – с право да бъде себе си, да избира, да съзидава. Колкото повече търси, колкото по-дълго върви към хоризонтите на душата си, толкова по-илюзорно е достигането до онзи Едем, за който мечтае.
Дяволът в образа на Компромиси го следва по петите, изкушавайки го със слава, безсмъртие и шедьоври, които никой преди това не е написал.
Свободен ли е всъщност Творецът да каже своето „Не” и „Да”? С колко условности е обвързано перото му и колко широко са отворени очите на Душата му да види истината и да прозре лъжата?
Творецът има право да пише или не, да публикува или не. Единственото, което не може да прави, е да не твори. Спре ли, изневерява на себе си, а това е най-страшното предателство и за него максимата ”Човешко е да се греши, божествено – да се прощава" не важи.
Когато една врата се затвори, Господ отваря друга. Не е трагедия Творецът да се окаже пред затръшната врата. Важното е да знае, че винаги има и други и да ги търси.
Защото Творецът е най-истински свободен, когато, окован в своята несвобода да бъде Сам хоризонт на душата си, я разпъва на кръст, прощава чуждите грешки, а от своите сковава поредна Голгота, на която разсича мисъл и чувство, а после възкръсва чрез тях в творбите си, оковавайки и освобождавайки с думи онзи Дух, онзи Дъх, чрез който личността е избрала Благословията и Проклятието да бъде Творец.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
!
