Подкатегории:
-
Lilia_Anna
Есета » Други Когато вървим бавно сме много внимателни дори към беззащитните мравки, които сноват по земята. Виждаме ясно всичко около себе си, стъпваме спокойно и предпазливо.
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви ... 25 1 -
blackat
Есета » Любовни Времето минава, болката остава. Не, не се забравя туй що е горило сърцето. Учиш се да живееш с болката и правиш всичко, за да потушиш огъня и да излекуваш болката. Врвме трябва казва всеки.... Не, не е време, а воля... Воля да се изправиш, да потиснеш болката и да се научиш да живееш с нея. Любовта ... 23 2 -
paloma66
Есета » Философски С какво заместваме любовта?
С работа. Със забавления. Със семейства! В които енергията на любовта отдавна е тотално финално изчерпана, и никой не може да захрани душата на другия с нищо. Глад! За любов. Любовта е енергия...
С какво заместваме любовта?
Със секс. (физически контакт между две тела)
С к ... 115 5 6 -
exuded
Есета » Социални Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ... 103 2 10 -
exuded
Есета » Други Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ... 93 4 8 -
Аnna
Есета » Любовни, Лични Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ... 77 1 4 -
Аnna
Есета » Любовни, Философски, Лични Не ме е страх от смъртта!Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла,с пердета от липов цвят.Копнежът е по-голям от вярата,вопълът е раздиращ и късащ душата на малки частици, а тялото м ... 66 2 2 -
goblenka
Есета Кой ли не е готов да отговори, или да даде съвет. Но... Ако беше толкова лесно, щастието нямаше да е мечта. Всички щяха да са щастливи и вероятно, животът щеше да е мноого скучен. Та, всеки си има рецепта, но никоя не е панацея. Аз също си имам. Няколко основни правила. Лесни за помнене, трудни за п ... 88 2 3 -
exuded
Есета » Лични Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ... 84 3 7 -
Samadhi
Есета » Философски Всичко на всеки прощавай,
ранен от враждебни стрели.
Поглеждай към слънцето ярко,
как вечно сияйно блести,
запомни, че да лазиш е жалко, ... 82 -
vega666
Есета Дълго размишлявах върху това заглавие. Защото бих могъл да го формулирам, с не по-малък успех и като руско-съветският комплекс. Накратко става дума за манията на руснаците да са първи във всичко. Навремето имаше такъв кратък виц:
"Съветските часовници - най-бързите часовници в света!"
Спомням си и о ... 144 5 5 -
Аnna
Есета Някой тропа по вратата, а после- тишина. Отварям ръце, за да те прегърна-моя любов. Сърцето ми жадува за допира ти и говори тихо с вятъра. Душата ми изгаря от обичта голяма и препуска диво в нощта. Аз съм твоя само и те обичам. Устните ми са горещи хоризонти и чертаят среднощни ласки. Ръцете докосва ... 61 1 2 -
vega666
Есета За загадъчното число Пи, приблизително равно на 3,14, а с пълна точност: 3,141592653589793... /безкрайно много знаци след десетичната запетая/, са изписани несметно количество научни и популярни статии, а също книги и енциклопедии. То е обект на изследване от най-дълбока древност от страна на шумерс ... 224 11 9 -
Secret0000
Есета Награда или наказание е да си жена? Силен или слаб пол сме? От Бога или от дявола е пратена жената? Всяка жена светица и/или грешница е? Аз като жена кое от двете съм повече? Пасвам ли напълно на съвременното определение за жена или се вписвам в по-старомодните клишета? Просто избирам да бъда жена с ... 54 -
vega666
Есета Златното сечение е една от най-големите природни тайни. Но какво представлява то? Древните са го нарекли още божествена пропорция. Едва ли може да проследим исторически, кой пръв се е натъкнал на него. Следите му се губят в лабиринта на призрачната древност. Ако вземете една произволна отсечка и вър ... 219 13 14 -
Ranrozar
Есета » Социални, Философски, Граждански Честит празник на влюбените във виното!Пардон,честито идва от чест,но за каква чест и имам ли право на чест след като ви честитя за нещо, което липсва по нашите плодородни земи! И все пак,наздраве!Че какво друго ми остава, освен да ви пожелая нещо което липсва в изобилие!Абе, липсва още нещо ,но на ... 162 8 15 -
exuded
Есета » Други Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетилетието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или ... 111 3 9 -
DiS95
Есета » Други - Един ден светът ще помни не завоевателите,а великите учени
Това ли ти беше в главата до сега? Не мислиш за това, че трябва да пресечем цялата "зона" 1400 километра пеша? Тези двете по-добре да ги пуснем, излишен товар са!
Христо: Като пресечем границата ще ги оставим, обещах на баща им.
Миша :Не м ... 72 1 -
MisterVanko
Есета » Социални Със сигурност и вие сте чували как по-възрастни от вас се оплакват - "младите това, младите онова". Да ви кажа честно, писна ми. Аз съм на двайсет, което ме причислява към "младото поколение". Учителката ми по литература, в училище, често ни казваше, че от нас зависи бъдещето на страната и света. Ни ... 84 2 -
Аnna
Есета » Любовни, Философски, Лични Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска без ... 86 1 2 -
gold
Есета Природата на прави нищо случайно. Всички се възхищаваме на величието й, изразено във вода, земя, огън и въздух.
Но, когато видиш естетиката и съвършенството на съзиданието в органичния свят, оставаш не само пленен от красотата, но и провокиран към мисъл...
Пеперудените криле - комбинация от цветове, ... 60 -
Аnna
Есета » Любовни Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи. Понякога с минутна ... 68 1 -
Мильо
Есета (Есе – размисли на една бъдеща учителка)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Трудностите се появиха още при заглавието. Не знаех как да напиша „пътя“. С главна буква или малка? (Учителю – казва Тома, – не знаем къде отиваш. Как ще узн ... 121 3 5 -
Rimoza
Есета » Философски Извинете ме, ако греша, но моето субективно мнение е, че ние не сме това, за което се мислим, а сме това, което сме замислени да бъдем, началото и краят са в нас, но затвореният кръг е извън нас, той е свише дар, нещо като уравнение с повече от едно неизвестно, хубавото в случая е, че затвореният кр ... 116 1 -
Мильо
Есета Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“ ... 86 2 1 -
slavi2002
Есета » Граждански Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебника по физика. Утре съм на олимпиада. Родителите ми отдавна спят. С едно ухо слушам телевизора и през слуха ми преминават новините. 141 години от освобождението на София. Градът, който всъщност никога ... 241 5 14 -
Аnna
Есета » Любовни, Философски, Лични ... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ... 77 1 2 -
goblenka
Есета - Добър ден! Бихте ли се представили?
- Да. Аз съм Кали.
- Разкажете нещо за себе си...
- Амииии.... Обичам всичко да ми е пълно!
- ??? ... 148 6 9 -
gold
Есета » Лични Помни минало си, диша в настоящето и планира бляскаво бъдеще. Преражда се от толкова много години и оцелява.
Не спира да се движи ден и нощ. Няма време за сън. Забързан пулсира. Вените му - малки улички и големи булеварди, до една водят към сърцето, но често състоянието им е прединфарктно.
Той ра ... 65 -
gold
Есета » Лични Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична рево ... 49 -
bubulinabe
Есета » Лични, Други Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да ... 63 -
Стелияна_К
Есета » Философски > Човек се ражда свободен,
>
> а навсякъде е в окови. Фр. Волтер
Философско есе
Всеки човек се ражда свободен. Той е свободен в своите мисли, разсъждения и решения. Свободен е да бъде себе си, да прави това, което обича. Човек сам определя живота си и пътя, който да извърви. Това е негово лично, нео ... 153 2 2 -
Аnna
Есета » Лични, Други Прекършени криле.
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон. ... 143 4 5 -
Secret0000
Есета Животът е първият и най-големият Божи дар, който получаваме. Най-дългият и стръмен път, който изминаваме. Животът е само един. При него повторения няма. Просто няма време за тях. Понякога ни се иска да започнем отначало, да имаме нов старт, да поправим всяко нещо, което ни се е сторило като грешка в ... 82 -
vega666
Есета ...или защо е все по-трудно да бъдем щастливи
Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства за остроумието на ума /да ми бъде простена ... 217 11 12 -
ven_tzi
Есета » Социални, Философски Хората са арогантни. За съжаление е така. Може би се питате, как така са арогантни? Отговорът е прекалено лесен. Всеки един от нас си мисли, че е специален. Всеки един от нас иска да е различен от другите. Всеки един от нас изпитва нуждата да е най-добър в определено нещо. Но защо? Защо хората имат ... 90 2 -
Аnna
Есета » Лични, Други ... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ... 117 1 8 -
Samadhi
Есета Апокалипсисът е сбъркана посока или неадекватно себевъзприятие. Краят на поредната човешка илюзия за власт над нещо или над някого. Духът реализира Себе си чрез движещата се материя. А какво е човекът? Сбор от атоми, молекули, системи, но и още нещо – все още непознаваемо.
По пътя към Себе си подмин ... 126 1 -
Аnna
Есета » Философски, Лични Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ... 66 -
zuzara
Есета » Любовни, Лични Не плачи, момиче...
И това ще мине... е казал някой.
И ще мине, наистина.
Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
В онези дни то беше абонирано за него... ... 104 1 2
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.