Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Всички заедно за България!

Водени от патриотизма и национализма, ние сме тези които можем да помогнем на България.Ние сме тези ,чиято единствена цел е да видят България- победител. Бог решава да отведе потомците до обетованата земя Ханаан. Ние сме тези ,които не помним робството, тези които не носим робската психика. Ние сме ...

silf

Есета

4.9K 5

Не мога да живея далеч от България!

Какво е да чувстваш България далеч от сърцето си? Истинската носталгия може да се усети само тогава когато не виждаш планините, реките, горите на Родината. Когато тя не е на един дъх разстояние, а на цяла вечност.
Казваш си...България над всичко!..ала над кое всичко? Над това да се чувстваш щастлив ...

silf

Есета

7.1K 8

Отивам си, ти остани

Отивам си, ти остани
Прегърни ме силно.Искам да усетя ударите на сърцето ти.Притисни ме до себе си. Не ме давай на черната птица, любов моя! Обичам те, не разбра ли!?Обичай ме и ти! Прогони я. Тя иска да ме отведе далеч, в Ада или в Рая може би, но нима Раят ще е рай без теб. Целуни ме, обич моя! Вп ...

Рени

Есета

6.3K 1 8

ПОСЛАНИЕТО НА ЕДНО СЪРЦЕ

ПОСЛАНИЕТО НА ЕДНО СЪРЦЕ
Защо винаги става така!?Обичаш някой, а той не оправдава очакванията ти и те захвърля като мръсен, никому ненужен парцал.Защо винаги накрая си наранена и изоставена!?Мислиш само за миналото.Студено ти е и в душата ти владее мрак и хлад.Всичко ти се струва тъмно и ти напомня ...

Рени

Есета

4.8K 1

Струва ли си да живееш?

СТРУВА ЛИ СИ ДА ЖИВЕЕШ!?
Струва ли си да живееш!? Цяла вечност вървиш по една тъмна пътека. Чуваш зад себе си смеха на твоите "приятели", които дори не са забелязали, че силуетът ти изчезва в мрака.Чуваш стъпки. Стъпки на други хора, които също бавно вървят към нищото!Искаш да спреш, да се огледаш, ...

Рени

Есета

8.6K 3

Визия

Живот без корен и вяра в настоящето е обречен на самота и провал. Само личната ти увереност, ще може да те избави от определеността на съдбата и единственото, което ти остава за да успееш е да и се отдадеш напълно, защото никои не е по-голям от това, което може да бъде и никои не е по малък от това, ...

domine

Есета

3.1K 2

Щастие

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка.
Когато човек е щастлив, той се чувства из ...

mimi_K

Есета

25.6K 8

На Вера - Помня те

На Вера
Помня те
Липсваш ми...
Не че те обичах много, но исках да сме заедно. Исках да съм до теб и да ти давам сили да живееш. Но не..
Твоите демони те победиха. Вече една година откакто не си до мен. Пак съм се съблякъл. Пак навън е топло – аз разхождам телесата само по едни шорти. ...

alexandartheo

Есета

3.1K 6

На Христо Гатев - Бозата

На Христо Гатев - Бозата
Ставам... Прекрасна юнска утрин. Отивам да пия кафе в нашето кафене на ъгъла. Там изваждам 30 ст. и поръчвам чаша дълго ароматно кафе. Паля цигара и се чувствам доволен. Разлаффаме с кафеджийката Люс ...

alexandartheo

Есета

3.4K 2

Защо пиша?

"Нечовешкото място ражда нечовешки чудовища". Стивън Кинг го беше казал някога. Но това изречение може да е излязло от устата и на Мойсей, Исус, Далай Лама или Джак Изкормвача. От устата на който и да било, който някога през целия си живот се е сблъсквал с нечовешката чудовищност на света около себе ...

Wizard

Есета

2.9K 2

България над всичко!

Седим си с приятели на двора на тиферич, сложили сме масата, на скарата цвърчат весело кебапчета, а в чашите - искри палаво от домашната на дедо. Навсякъде зеленина. От асмите се подават натежали гроздове, събиращи сладост от слънчевите лъчи и чистия въздух. Птиците пеят весело, необезпокоявани от н ...

admin

Есета » Социални

17.7K 8 39

Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение

Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение
Често казвам на приятелите си: откажеш ли се от истинските човешки ценности и стремежи, тогава губиш всичко, губиш себе си, продължиш ли напред без надежда и мечти, резултатът е същия, но даваш ли от себе си вяра, тогава със сигурност не можеш да се от ...

presli

Есета

4K 1

Те сладко ме убиват

Поток от думи-неизречени,изказани,обречени на забрава,запомнящи се вечно...Душата ми търси утеха от болката,връща се назад във времето,за да намери онази хармония,завладяващото щастие,което се стопи сред хилядите подлости,измами,лицемерие...То изчезна заедно с отминаващите дни.Порастваме-искаме или ...

_FioNa_

Есета

3.6K 1

В мислите за теб

Отново свивам тясното пространство,опитвам се да го превърна в птица.Обгарям въздуха по края и разливам надеждата върху тревата.По кожата ми още има следи от нечии устни.Тялото ми потръпва,когато спомените почукват,макар и само на вратата на сънищата ми.Изгасям свещта,за да не огрява лицето ти,така ...

_FioNa_

Есета

4.8K 3

Да вървиш под зелените буки

Вали ситен дъждец.Капка по капка пада от мрачното небе,като сълзите на Аврора,тихо и кротко.Стъпките оттекват с лек плясък по мокрия aсфалт.Във въздуха се носи свежата миризма на дъжд.Отмити са заедно с тежките аромати и тягостните помисли.Шумът на листата,падащи бавно един по един, предвещава настъ ...

_FioNa_

Есета

2.8K

Вървя сама и отчаяно се лутам

Плача от мъка,плача от болка,плача от ярост,плача за теб!Сълзите ми отмиват отпечатъците от твоите устни по бузите ми.Сякаш,за да опровергаят съществуването им.Сълзите се опитват да ме удавят в тъга и отчаяние...
Виж очите ми!Те пак са тъжни...Отново душата ми е ранена.Крия сълзите си...От кого ли?! ...

_FioNa_

Есета

4.2K 2 1

Тази мръсна думичка любов

Когато погледнеш плахо в очите ми,ще виждаш винаги своето отражение...Сутрин,когато се събудиш,устните ми ще шепнат "Обичам те..."Когато страховете вземат връх в съзнанието ти,ще усещаш моята ръка,силно стистнала твоята...Тази мръсна думичка любов.
Ако погледна в миналото виждам твоето лице,ако поме ...

_FioNa_

Есета

5.1K 1 6

Нашите следи

Така бяло,чисто,неопетнено е всичко навън.Като детска любов...Така ми липсват тези чувства,къде отидоха нашите следи по белия сняг?само сълзите ми останаха все така кристално чисти,като изворна вода.Погледни тези отражения в огледалото-това е илюзия.Това тъжно момиче с безизразните сиви очи,така без ...

_FioNa_

Есета

4K 1

Искам, но не трябва

chili_petya

Есета

10.6K 1 3

Езикът – лабиринт от пътища

Нека си представим, че се намираме в град, условно наречен А и искаме да стигнем до друг, наречен Б.
Можем да направим това по много различни начини: да вземем влак, автобус, самолет или да отидем със собсвената си кола. Разликите в превозните средства са удобствата и цените. Да речем, че решаваме д ...

Keri

Есета

3.8K 2

раздяла

Погледнеш ли назад ще ме видиш след тебе да вървя.
Погледнеш ли назад ще разбереш,че искам да те следвам където и да идеш.
Погледнеш ли назад ще ще забележиш сълзите в очите,ще усетиш мойта болка.
Погледнеш ли назад ще разбереш че не съм способна да обичам друг така.
Погледнеш ли назад ще видиш че с ...

^killer_girl^

Есета

5.2K 2

Хаос

Колко е тежко понякога да осъзнаеш, че си сам дори и сред хиляди хора около теб, да се почувстваш не на място сред хора, с който нямаш нищо общо и обща тема на разговор. Гадно е да почувстваш отчуждението от теб на заобикалящата те среда! Моментът, когато се почувстваш напълно излишен, че и без теб ...

jery_love

Есета

3.8K 1

"Никой не се маскира като себе си. Маскираният е за себе си друг." Петър Петров

Завесата се вдига. Излиза актьорът, започва своя монолог. Играе убедително. А дали самият той вярва в това, което казва? Може би... Публиката е възхитена. Тя не знае какво се крие под маската, изписана с пъстри цветове и багри. Зрителят се интересува само от играта, без да се запитва кое е лицето, к ...

Greenish

Есета

9.1K 1 6

Животът днешен

Животът понякога странен и луд е за него бесрамие никога няма,безмилостно с нас се отнася и в очите ни нагло присмива се той!Насилие много в тоз наш живот днешен,лъжи и измами навред и безчет,а щастието наше от страх то неможе на вън да излезе,усмивка да сложи на лицето ни пак!Всеки от нас душата си ...

jery_love

Есета

4K 3

Малко философско отклонение

Как Оценявам Интелектуалните възможности на обществото в България
България е една малка държава разположена на Балканския полуостров . Неин прозорец към света е Черно Море . Неслучайно казвам прозорец към света . То е един прозорец
чрез , които ние виждаме останалия свят но не можем да го вкусим или ...

Dracula

Есета

6.6K 6

Благодаря ти

Сърцето ни е изтъкано от тънки нишки,в които са закодирани
нашите чувства,емоции,спомени.В тях е заложено това,което сме
и ще бъдем.Но, ако сме сами ,ако допуснем да забравим защо
живеем,нишките се изплъзват бавно.И в сърцето ни се отварят дупки,
които растат лека-полека,безмълвно,едва осезаемо.Дока ...

Y_V

Есета

5.5K 1

* * *

Родих се без да бъда раждана.Нося спомените на светите майки и дъщерите - грешници.Виждала съм безтегловната младост и дотежалата зрялост. Усещала съм под нозете си пръстта на общия гроб,а с длани съм приветствала дъжда от жива вода.Плакала съм във всяко новородено и съм издъхвала във всеки умиращ. ...

AREOLA

Есета

3.6K 1

Запазване на човешкото у човека

Основна роля за съхранението на човешкото у човека играят моралните ценности.
Моралът е преди всичко средство да се съхрани общността изобщо и да се предотврати нейната гибел,а освен това и средството да се поддържа общността на известна висота и в определено добро състояние. Неговите мотиви са стра ...

esen

Есета

9.5K 1

Но защо ли?

Пак съм пред прозореца мътен, пак с книга в ръка, която не чета. Взирам се в пустошта отвъд душата ми..., а там само сълзи. Облаците бавно прелитат над мен, скривайки тъжното ми лице от погледа божи. И само там утеха погледа ми безбрежен намира, търсейки ангела, който те взема, когато душата ти болн ...

zir0

Есета

4K 1

Какво мисли младо момиче в България

Не мога да оцелея в този свят на различия и собствен интерес. Губят се идеалите, цената на красотата се увеличи. Ценностната система се разруши, а планът за нейното амортизиране беше сбъркан, тъй като я счетоха за бавно ликвидна и начислиха по-малка сума от очакваната. Богатството в душата на човека ...

figaro

Есета

5.7K 8

Душата на хляба

За конкурса : „За хляба наш........... „
„ Душата на хляба „
/ есе /
Хляб – свещена дума за един велик народ – българския . Той крие в себе си традициите и обредите на България .
Хлябът има определено значение . Той е не сам ...

gotinoto_g

Есета

14.6K 3

Страхуваме се, когато щастието се превръща в нещо осъществимо

се превръща в нещо осъществимо.”
Може би защото когато го постигнем, ни става скучно. В преследването на неосъществими неща има една уникална тръпка. Никога не ти минава през ума, че гониш някаква утопия. Докато имаш възможн ...

EvaDociani

Есета

5.4K 7

* * *

Отправям бавно натежал поглед към хората...Гледката е размазана, разлята, граници няма, и материя няма...цветни чувства, на ярост и тъга, се сливат в едно огромно петно, което може би се нарича душа или човешка същност. И хората изчезват – няма лица, нито тела – нищо плътско, само цветове – неясни.. ...

impure_blood

Есета

4.2K 6

Вглеждане

Вглеждане
Взирам се в дълбочината на очите ти, защото търся непознатия поглед в неповторимия миг. Вглеждам се в тях, защото диря онзи поглед, който иска да намери моя, онази усмивка, която ме озарява и онзи блясък, който ме покорява... Всеки път погледът ми се гони с краткия миг и се сблъсква с искр ...

зизика

Есета

3.6K 1

Зад дебелото стъкло на прозореца

-"Ку-ку. Ку-ку." - показа се за малко през тясното си прозорче, огледа се наоколо за да види дали нещо не се е променило след последното и надничане и явно незадоволена, тя поклати неодобрително малката си пластмасова главичка и се прибра на сигурно в часовника. ?>?>?>
-"Хей, хей! Защо избяга? Защо ...

admin

Есета » Ученически

10.4K 24

Есета на различни теми

Всички заедно за България!

Не мога да живея далеч от България!

Отивам си, ти остани

ПОСЛАНИЕТО НА ЕДНО СЪРЦЕ

Струва ли си да живееш?

Визия

Щастие

На Вера - Помня те

На Христо Гатев - Бозата

Защо пиша?

България над всичко!

Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение

Те сладко ме убиват

В мислите за теб

Да вървиш под зелените буки

Вървя сама и отчаяно се лутам

Тази мръсна думичка любов

Нашите следи

Искам, но не трябва

Езикът – лабиринт от пътища

раздяла

Хаос

"Никой не се маскира като себе си. Маскираният е за себе си друг." Петър Петров

Животът днешен

Малко философско отклонение

Благодаря ти

* * *

Запазване на човешкото у човека

Но защо ли?

Какво мисли младо момиче в България

Душата на хляба

Страхуваме се, когато щастието се превръща в нещо осъществимо

* * *

Вглеждане

Зад дебелото стъкло на прозореца

Опашка